Как дисбалансите на икономиката пречат на растежа

Пазарът на труда, външната позиция и прекомерната задлъжнялост на частния сектор – това са основните източници на проблеми за българската икономика. И въпреки че се констатира напредък и постепенно намаляване на дисбалансите, това се оказва недостатъчно за възстановяване на инвестициите. За тяхното увеличаване е необходимо снижаване на рисковете.

Това са основните изводи от представянето на доклада за България , в който се прави оценка на икономиката като част от т. нар. Европейски семестър – процедура, която има за цел да координира политиките на държавите от Европейския съюз (ЕС) в областта на бюджета, икономиката, заетостта и други. Тя се провежда вече пета година, като беше въведена като механизъм за наблюдение и реакция заради кризата.

Проектодокладът за България беше публикуван в края на февруари т. г. и одобрен от Колежа на комисарите във вторник.

България остава в групата на държавите с прекомерни дисбаланси заедно с Италия, Португалия, Франция и Хърватия.
Под наблюдение са още икономиките на Ирландия, Словения, Испания, Финландия, Германия, Холандия и Швеция. Ако подобрят икономиките и фискалните си позиции, Великобритания, Австрия, Белгия, Естония, Унгария и Румъния имат шанс да изпаднат от групата на страните, в които се прави детайлен икономически преглед, и да преминат към групата, за която не се прави детайлна оценка. В нея попадат Чехия, Дания, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия, Малта и Полша.

Подобрение, но не и широкообхватно възстановяване

За поредна година Европейската комисия (ЕК) констатира известен напредък в отделни области от икономиката, но необходимите реформи така и не са се случили в цялост.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България се представя по-добре в сравнение със средното за ЕС и това е добра основа за по-нататъшното развитие на страната, коментира Ищван Секели, директор на генералната дирекция по икономика в ЕК. Все още влошената нетна външна позиция обаче, рисковете пред финансовия сектор, слабостите на трудовия пазар, здравната и образователната система пречат за привличането на повече инвестиции, създаването на повече нови работни места и разгръщането на растежа.

Според Секели финансовият сектор – банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, страда заради наследени проблеми от кризата, недобро корпоративно управление, недиверсифицирани баланси и експозиции към свързани лица. Той отбеляза обаче, че секторът като цяло е стабилен, с висока капиталова адекватност и значително подобрена ликвидност и рентабилност.

По-сериозна оценка на устойчивостта на сектора ще може да се направи след приключването на прегледа на качеството на активите и стрес теста, допълни той, като изтъкна, че е необходимо да се направи и цялостна оценка на риска, както и да се засили надзора над небанковите финансови институции.

Секели посочи, че над една четвърт от фирмите в България имат ликвидни затруднения заради прекомерна задлъжнялост, което изисква подобряване на кредитните стандарти и на процедурите по несъстоятелност, така че дълговете да се събират максимално бързо и бизнесът да продължи напред.

Намаляването на задлъжнялостта обаче се затруднява от отрицателната инфлация, която оказва натиск върху рентабилността на предприятията. В някои сектори от икономиката са натрупани толкова задължения, че вероятно ще се окажат трудни за връщане.

Бизнес средата като цяло в България също остава влошена основно заради корупцията, неефективността на съдебната система, раздутата администрация, бюрокрацията и т. н. В това отношение сериозно изоставаме от държавите от региона на Централна и Източна Европа, с които се сравняваме, тъй като заради кризата те осъществиха сериозни реформи и вече вървят напред, изтъкна Секели.

Структурни проблеми

Привидно пазарът на труда в България се подобрява, ако се гледа само ръстът на заетостта и спадът на безработицата. При по-задълбочен анализ на данните обаче се вижда, че структурните проблеми са се задълбочили.

Темповете на ръст на заетостта изобщо не следват тези на икономиката, посочи Щефан Улсон, директор на генералната дирекция по заетостта в ЕК. Нивото на заетост остава по-скоро стабилно през последните години, което поставя под въпрос доколко България ще изпълни целите, заложени в плана за развитие към 2020 г. Към края на 2015 г. заетостта у нас е под 69%, докато целта ни е към 2020 г. да достигне 76%.

Същевременно 60 на сто от всички безработни в страната са трайно безработни (без работа от повече от година). Мнозинството от тях са с ниска квалификация, изтъкна Улсон, който допълни, че делът на трайно безработните у нас е много по-висок в сравнение с други държави от ЕС, включително и от Централна и Източна Европа.

Основното предизвикателство е свързано с квалификацията, както и с активирането на неактивните лица, включително и младежите, които не учат, не се обучават и не работят. И в тази негативна класация България е лидер – повече от 20% от младежите на възраст до 24 години не правят нищо и техният дял се е показал като устойчив през годините, коментира Улсон.

Тук идват проблемите на образованието – достъпът до образование на уязвимите групи, все още високият дял на ранно отпадналите от образователната система, ниската активност за учене през целия живот, трудният преход от училище или университета към пазара на труда.

Проблемите с образованието и пазара на труда, а оттам и доходите, водят до необходимост от подобряване ефективността на социалната система, така че с наличния бюджет да се постига повече, изтъкна Улсон.
Необходимо според него е и въвеждането на адекватен механизъм за определяне на минималната заплата и осигурителните прагове.