Петър Ганев: Правителството изчака подходящия момент за новия дълг

Българското правителство изчака подходящия момент да емитира новия дълг, заяви в ефира на БНТ икономистът Петър Ганев, коментирайки решението на властите да пласират две емисии държавни облигации на международните пазари за 2,5 млрд. евро. Според Ганев успешното емитиране на дълг щеше да е невъзможно през март.

От своя страна икономистът Владимир Каролев заяви, че ако България беше емитирала новия дълг през март-април, щеше да получи по-добра цена за него. 

Емитирането на дълг от страна на България е резултат от бюджетната политика – когато имаш дефицит, тогава ще имаш и дълг, заявиха икономистите.

"Облигацията е пласирана на пазарно ниво, изключително добро. Заслуга имат пазарните условия и трите банки, които правителството е наело", допълни Каролев. Според него обаче ако това се беше случило през март-април, цената щеше да бъде по-добра.

Според Ганев България стои добре макроикономически. И това е истина в последните почти 20 години, т.е. тогава, когато парите са стабилни, с валутния борд, към който и в международен план доверието се покачва, допълни той.

До края на годината едва ли ще има нов дълг. Ако се налага, той ще е на вътрешния пазар, смятат икономистите.

С новия дълг правителството ще финансира социално-икономическите мерки на кабинета за справяне с корона кризата, очертаващия се бюджетен дефицит от 3% от БВП в края на годината, или около 3,5 млрд. лева, както и падежи по стари задължения на държавата.

От своя страна, в ефира на bTV бившият икономически министър Николай Василев заяви, че ще бъде по-добре, ако емитираният дълг остане като резерв, в случай че се стигне до по-дълбока криза.

„Като финансова операция тя е отлична и екипът на министър Ангелов заслужава поздравления. В тези трудни времена България получи голям заем при доста изгодни лихвени условия“, подчерта Василев.

Според него обаче този дълг не е необходим, защото България има нелош фискален резерв, а и бюджетът до края на август е на голям излишък от 1,5 милиарда лева. 

„България вероятно е единствената държава от всички европейски страни, която засега има излишък и това може да остане така“, обясни Василев, като добави: „Едно правителство, особено в края на мандата и когато е притискано от протести, то има склонност да харчи безкрайно. Това е проблемът – защо е необходимо и за какво ще бъдат изхарчени тези пари“, коментира още той.

По думите му от началото на пандемията досега страната ни не е прахосвала много пари, както други държави, но много малко пари са отишли за медицински цели. Също така много малко пари са давани на секторите, които са пострадали от тази криза. В същото време, по думите на Николай Василев, много средства се раздават на хора, които изобщо не са пострадали от кризата.

Той е на мнение, че тези 5 милиарда лева трябва да останат като голям резерв, ако догодина има по-голяма икономическа криза.

„Държавите, които ще завършат годината с най-голям бюджетен дефицит, ще имат по-голям спад на икономиката от България. Това се дължи на погрешната представа на политиците в световен мащаб, че когато раздават пари и харчат, спират спада на икономиката. Това изобщо не е вярно. Когато правителствата имат разумна политика, тогава икономиката работи по-добре“, обясни Николай Василев.