fallback

По-важното от изминалата седмица

България въведе нови мерки, Европа засили скептицизма към ваксината на AstraZeneca, редица централни банки в развиващи се страни повишиха лихвите си

09:57 | 22.03.21 г.
Автор - снимка
Създател

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока. България

Очакваното през последните дни решение за нова национална блокада бе взето, но бизнесът и по-специално хотелите, ресторантите и големите магазини имаха на разположение един дълъг уикенд за последни поръчки. Нови мерки за компенсиране на затворените фирми пък не се предвиждат, тъй като ще продължат да действат старите.

Решението се случва след няколко дни на колебливи мерки, включително налагане на локални ограничения в някои от най-засегнатите от третата вълна области, които обаче издържаха едва няколко дни под натиска на местните общности и бизнес. Мерките, които бяха обявени в четвъртък сутрин, са:

- децата от детските градини и училищата ще останат у дома и ще се обучават дистанционно; - затварят се заведенията, които ще работят само за доставки по офиси и домове; - затварят се моловете, всички големи магазини и фитнесите; - преустановяват се всички конгреси, културният живот, състезанията пред публика и организираните екскурзии; - затварят се и хотелските ресторанти; - сватби и частни празненства могат да се провеждат с не повече от 15 посетители.

Нетипично краткият срок на ограниченията - само 10 дни, вероятно е съобразен с предстоящите на 4 април избори, макар че властите отричат да е така. През уикенда обаче се появиха намеци, че тези 10 дни няма да са достатъчни.

След съдебни заседания, продължили цяла нощ, военният съд остави в ареста петимата, обвинени за шпиониране в полза на Русия. Един от групата направи самопризнания и бе пуснат под парична гаранция още в деня на задържането му. Първото решение за постоянен арест бе за заместник-началника на бюджетната дирекция в МО полк. Петър Петров. Защитата му обясни, че задържането му било незаконосъобразно и необосновано. Причината - прокуратурата не е посочила кои са сведенията, които групата събирала, за да предаде на Русия. Едва след като станело ясно какви са документите, тогава можело да се прави извод дали те са класифицирана информация. По-рано през седмицата българските прокурори обвиниха шестима души и ги задържаха за предполагаемо предаване на технологични и военни тайни на дипломат от руското посолство в София.

Преките чужди инвестиции в България през 2020 г. превишават 2,1 млрд. евро, или с почти 1,6 млрд. евро над отчетената преди месец сума. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ), които са променени през мащабна ревизия на числата по платежния баланс на страната, която обхваща целия период от 2015 г. насам. Най-значителна е редакцията при чуждите инвестиции, а зад рязко увеличеното число за 2020 г. вероятно стои сделката за БТК.

Износът през кризисната 2020 г. се свива с 6,4% до 54,7 млрд. лв., стана ясно от предварителните данни на НСИ. Понижението е видимо както на пазарите в ЕС, така и на тези извън съюза. За спада до голяма степен са отговорни сривът на цените на петрола и по-слабото търсене на горива, което понижава продажбите на български горива в чужбина с 54% до 2,55 млрд. лева през миналата година. От друга страна, продажбите на мед в чужбина нарастват с 636 млн. лв. до над 4,8 млрд. за 2020 г.

ЕС и Еврозоната

Търговският стокообмен между ЕС и Великобритания се е сринал през януари, когато официално влезе в сила Brexit, показват данните на Евростат. Износът на ЕС към Великобритания се е понижил с 27,5% на годишна база, а на Острова към Стария континент - с 59,5%. Излизането на Великобритания от единния пазар на ЕС от 1 януари силно се отрази на търговията, след като пристанищата вече бяха поставени под натиск заради пандемията и свързаните с нея ограничения. Към проблемите се добавиха нови административни процедури, допълнителни разходи и данъци. Компаниите от двете страни на Ламанша се бяха и запасили със стоки.

Междувременно Европейската комисия започна процедура срещу Великобритания за нарушаване на договора за оттегляне от ЕС. Става въпрос за спора относно специалните правила за Brexit за Северна Ирландия. EK обвинява Великобритания, че е променила произволно споразуменията и по този начин е нарушила договора, сключен още през 2019 г. Правителството на Великобритания отхвърля обвинението.

ЕК предложи създаването на Covid сертификат, който ще позволи пътуването на гражданите на ЕС в съюза. Сертификатът ще бъде предоставян при доказателство за ваксинация, при негативен тест или при установено преболедуване. Той ще бъде безплатен и ще е наличен в дигитален и хартиен формат, като ще включва QR код. Брюксел посочва, че всички ваксини, одобрени от Европейската агенция по лекарствата, ще бъдат автоматично признати от страните членки за нуждите на сертификата, но отделните правителства ще могат да признават за валидни и ваксини като руската "Спутник V", ако преценят.

Властите в Брюксел съобщиха, че подготвят писмена покана до AstraZeneca за обсъждане на противоречията около липсващите доставки от ваксинатa. Това е първа стъпка от процедура, която може да завърши с намесата на съдa. Писмото първо ще се съгласува с държавите от ЕС, а след изпращането му дружеството ще има срок от 20 дни за отговор. Ако той е неудовлетворителен за ЕК, ще бъдат свикани преговори. В случай на неуспех въпросът следва да се отнесе до съда.

Увереността в безопасността на ваксината срещу COVID-19 на AstraZeneca бележи драстичен спад в Испания, Германия, Франция и Италия. След съобщенията за появата на редки тромбози след ваксиниране, свързани с нея, много страни за кратко спряха да я използват. Проучване на YouGov показва, че още в края на февруари европейците са били по-колебливи по отношение на ваксината на AstraZeneca, отколкото по отношение на тези на Pfizer/BioNTech и Moderna, и че опасенията за съсиреци допълнително са навредили на общественото мнение за безопасността на препарата.

Най-малко 13 европейски държави през последните две седмици спряха да го прилагат. Много от тях възобновиха употребата на ваксината в петък, след като регулаторът - Европейската агенция по лекарствата /ЕМА/, заяви след проверка, че ваксината е безопасна и ефективна и не е свързана с повишаване на общия риск от образуване на кръвни съсиреци.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:31 | 13.09.22 г.
fallback