По-важното от изминалата седмица

Тежки загуби за германската Християндемократическата партия (CDU) вещаят проблеми на изборите през септември. В първите избори, откакто Армин Лашет стана лидер на CDU, тя претърпя загуби в две западногермански провинции преди седмица. Резултатите са най-слабите за CDU в Баден Вюртемберг и Райнланд-Пфалц и се случват шест месеца преди изборите за Бундестаг. Лошото представяне подкопава шансовете на Лашет да наследи Ангела Меркел на канцлерския пост.

Народната партия за свобода и демокрация (НПСД) на премиера Марк Рюте води на парламентарните избори в Нидерландия, показват данните от проучване екзит пол след края на тридневното гласуване. Прогнозите са НПСД да спечели 36 от общо 150 места в долната камара на парламента, което дава на Рюте ясен мандат да състави ново правителство и да бъде премиер за четвърти пореден мандат. Втори е досегашният най-голям партньор в управляващата коалиция - "Демократи-66", на министърката на външната търговия Сигрид Кас, с 27 места - най-добрия резултат в историята й. Въпреки това Рюте, изглежда, ще се нуждае от подкрепата на още една формация за да си осигури мнозинство.

Според статия на Spiegel федералният финансов министър на Германия Олаф Шолц (SPD) планира допълнителен нов дълг на обща стойност до 150 млрд. евро за тази и следващата година. Причината за това са икономическите последици от коронакризата. За допълнителния бюджет 2021 г. Шолц иска да набере около 70 млрд. евро в допълнение към 180-те млрд. евро, които вече бяха одобрени.

Германия е постигнала националните си климатични цели за 2020 г., като пандемията е помогнала да се постигне най-голямото намаление на емисиите за три десетилетия в най-стабилната европейска икономика. За миналата година емисиите на парникови газове са с около 41% по-ниски от нивата от 1990 г., най-големият годишен спад от повече от три десетилетия, каза министърът на околната среда. 

Годишните данни показват, че Германия е емитирала 739 милиона тона парникови газове през 2020 г., намаление от 70 милиона тона спрямо нивата от 2019 година. Наблюдават се значителни намаления в ключови области. След като полетите бяха спрени и магазините бяха затворени, докато правителствата се опитваха да спрат заразата от коронавирус, емисиите в транспортния сектор са спаднали с 11,4%, а тези в енергийния сектор с 14,5%.

Финансовият регулатор на Германия Bafin е подал молба за несъстоятелност на Greensill Bank. В началото на март Bafin вече затвори за клиенти филиала в Бремен на британско-австралийския финансов конгломерат Greensill. Прокуратурата разследва банката заради предполагаемото фалшифициране на баланса ѝ. В същото време Bafin определи делото за обезщетения, в чиято основа е влизането в сила на застраховките на депозитите, след което частните инвеститори ще могат да получат възстановяване на депозитите си.

Малко преди фалита на доставчика на платежни услуги Wirecard Германия в лицето на Федералното министерство на финансите очевидно е обмисляло да спаси компанията с пари на данъкоплатците. Смята се, че държавният секретар Йорг Кукие е изпратил документ до финансовия министър Олаф Шолц (SPD) веднага след като станаха известни фалшифицираните отчети на дружеството, в който обсъжда аргументи за евентуална държавна помощ. Според материал на Spiegel той е настоявал за гарантиране на нов кредит за Wirecard  чрез дъщерното дружество на държавната банка KfW Ipex.

На заседание на Еврогрупата финансовите министри се съгласиха да провеждат експанзивна фискална политика поне до 2022 г., за да се ограничат щетите, причинени от пандемията. Едва когато икономическото възстановяване набере скорост, дългът отново трябва постепенно да бъде овладян.

САЩ

Американските централни банки са много по-оптимистични по отношение на икономическите перспективи, като повишават средната си оценка за растеж с повече от два пункта до 6,5% (предишна прогноза: 4,2%), заяви Федералният резерв. По-бързият растеж също ще доведе до по-силна инфлация от 2,4%, но прогнозите на членовете на определящата политиката Федерална комисия за открит паричен пазар (FOMC) показаха, че не очакват да се повиши референтният лихвен процент поне до 2023 г. След двудневно заседание комисията заяви, че е "готова да коригира позицията на паричната политика според случая, ако се появят рискове, които могат да попречат на постигането на целите на комисията".

Централната банка на САЩ поддържа хлабавата си парична политика. Ключовият лихвен процент остава в диапазона между 0,0 и 0,25%. Покупките на ценни книжа на стойност около 120 милиарда щатски долара на месец също остават непроменени. Фед обаче смята, че паричната политика трябва да остане подкрепяща поради ниската инфлация и високата безработица. Доходността по 10-годишните държавни облигации се повиши до нов едногодишен връх след решението. В допълнение Фед обяви, че ще прекрати облекчаването на капиталовите изисквания за банките в края на март. Това пък насърчи търговията на борсите.

На първата среща между новия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен и китайския му колега Ян Дзиечъ, член на китайското политбюро, избухна дипломатически скандал. Блинкен остро атакува Китай във встъпителната си реч и критикува подхода на страната в Синцзян, Хонконг и Тайван. Той също така обяви, че ще разгледа кибератаките срещу САЩ и "икономическите ограничения за нашите съюзници". Ян предупреди САЩ да не се намесват във вътрешните работи на Китай и добави, че Вашингтон не може да претендира за глобалното лидерство.