Сметната палата: Агенцията по вписванията не защитава ефективно личните данни

Агенцията по вписванията не защитава ефективно личните данни, установи одит на Сметната палата за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г.

Агенцията предоставя незаверени преписи на актове на всяко лице, което ги поиска, без заличаване на личните данни в тях. Така личните данни на повече от едно лице в актовете – за имотно състояние, имена, ЕГН, съпружески и родствени взаимоотношения и подписи могат да станат обект на злоупотреба. 

Одиторите изтъкват, че още не е създаден имотен регистър с кадастралните карти според изискванията на Закона за кадастъра и имотния регистър. Въпреки че до края на 2020 г. над 96 на сто от територията на страната вече има одобрени кадастрални карти и регистри, към  август 2020 г. министърът на правосъдието е издал заповеди за откриване на производство по създаване на имотен регистър само за 5 съдебни района (Балчик, Асеновград, Благоевград, Каварна и Добрич) от всичките 113 .

В нарушение на Директива 2012/17/ЕС и на законовите изисквания към декември 2019 г. не е осигурена връзка на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел със системата BRIS. Това е системата, която свързва търговските регистри на страните в ЕС.

Системата функционира от юни 2017 г., като е определен краен срок за - 8 юни 2017 г. Пет месеца след срока Агенцията сключва договор за надграждане на Търговския регистър в рамките на европроект. Изпълнението на договора  е удължено два пъти, а на финала свързването с BRIS не може да бъде осъществено.

Към 30 ноември 2020 г. България все още не е присъединена към платформата на BRIS и има риск Европейската комисия да отнесе въпроса към Съда на ЕС, се казва в доклада.

Констатирано е значително забавяне на процеса по обявяване на годишните финансови отчети в периода 2017 - май 2020 г., въпреки ограничаването на административната тежест за търговците и юридическите лица с нестопанска цел, които не осъществяват дейност.

Създаването на публичен регистър на особените залози и прехвърлянето на дейността от Министерството на правосъдието в Агенцията по вписванията. Срокът е 01.01.2022 г., забавя се издаването на предвидения в Закона за особените залози подзаконов акт, което спира прехвърлянето на тази дейност от Министерството на правосъдието към Агенцията по вписванията.

Други съществени проблеми са:

Събраните такси превишават два пъти утвърдените по бюджета средства за разходи на Агенцията в периода 2017-2019 г. Въпреки това дейността ù остава недофинансирана, защото утвърдените от Министерството на правосъдието разходи са близо три пъти по-ниски от поисканите от агенцията. Необходимите 36 млн. лв. за създаването на имотния регистър не са осигурени нито за 2017 г., нито за 2018 г., нито за 2019 г.

Недостатъчен сграден фонд – помещенията в Централното управление на агенцията за съхранение на документи и огромния архивен фонд са недостатъчни. За целта се преустройват гаражни клетки, коридори и част от работните помещения. Електрическата инсталация се ползва общо от Агенцията и собствениците на жилищни имоти в сградата. Липсват помещения за преместване на служителите и архива на Централния регистър на особените залози.

Проблеми с човешките ресурси. За периода 2017 г. – 2019 г. ръководството на дирекцията е сменяно седем пъти, директорът на най-голямата регионална дирекция - в София, пет пъти.

Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра на правосъдието и шест на изпълнителния директор на Агенцията, които трябва да бъдат изпълнени до една година.