Банките в България едва ли ще последват ястребите в повишаването на лихвите

Кредитите и високата инфлация

Данните на Националния статистически институт (НСИ) показаха, че хармонизираният индекс на потребителските цени у нас е нараснал с 1,2% на месечна база през февруари. Годишната инфлация обаче е достигнала 8,4%.

Средногодишната инфлация за периода март 2021 - февруари 2022 г. спрямо периода март 2020 - февруари 2021 г. е била 4,2%.

В същото време националният индекс на потребителските цени е бил 1,4% на месечна и 10% на годишна база през февруари.

"Много е трудно да се прави прогноза какво ще се случи след няколко месеца - на този етап ситуацията на българския пазар продължава да е в посока запазване на ниските лихви", коментира Тошев.

По думите му увеличение на цената на кредитите няма да има до края на годината, но е възможно то да се случи през 2023 г. "Ситуацията е много несигурна", заяви Тошев, повтаряйки позицията на редица централни банкери, откакто избухна войната в Украйна.

В момента регулаторите по света са изправени пред нелеката задача да озаптят инфлацията, без да навредят на потреблението, бизнес инвестициите и съответно на икономическото възстановяване, което тепърва набира инерция след пандемията.

Освен конфликтът в Украйна пред банкерите има и редица други неизвестни, като новопоявилите се огнища на коронавирус в Китай, коио биха могли да удължат проблемите със снабдителните вериги за някои сектори. Един такъв сектор е именно този на недвижимите имоти, който има нужда от строителни материали. Въведеното блокиране в редица китайски градове, в т.ч. индустриални зони и банкови райони, може допълнително да навреди на веригите на доставка.

Такова влияние оказва и руската инвазия.

"Например Русия е най-големият износител на паладий в света, който е ключов за производството на каталични конвертори, а Украйна доставя окло 70% от световния неон, който е ключов за производството на чипове", заяви пред дни гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард.

Русия и Украйна допринасят за близо 30% от световния износ на пшеница, докато Русия и Беларус произвеждат близо една трета от световния поташ, ключова съставка в продукцията на торове.

Затова и не е изненадващо, че към момента централните банкери предприемат по-колебливи ходове, като ЕЦБ все още не бърза да завишава лихвите, а Фед предприе умерено увеличение от 25 базисни пункта.

Логично е и банките у нас да не реагират прибързано, а да изчакат поне докато няма повече яснота или няма постигнат напредък по преговорите между Русия и Украйна. Голямата въпросителна тук е ще могат ли междувременно потребителите да издържат на още по-голям инфлационен натиск, който и без това вече сви покупателната им способност.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.