ЕК: Нужни са резултати по делата за корупция на високо ниво

Все още липсват солидни резултати с окончателни присъди по дела за корупция на високи нива. Това е едно от заключенията на годишния доклад по върховенството на закона в България, изготвен от Европейската комисия.

В доклада се припомня, че през 2021 г. във Върховния касационен съд бяха заведени 33 дела, свързани с корупция, като по тях им издадени 19 решения - включително осем отменени решения за обжалване и девет присъди с до седем години лишаване от свобода. Комисията обаче посочва, че в тази насока трябва да се гарантира, че институционалните реформи на антикорупционната комисия и специализираните съдебни власти ще доведат до по-добра ефективност на разследванията и стабилни резултати на прокуратурата и решения по дела за корупция на високо ниво.

Според доклада нивото на усещане за независимост на съдебната система в България продължава да е ниско сред обществото, а в момента е много ниско и сред бизнеса. Като цяло едва 31% от населението и 28% от компаниите смятат, че нивото на независимост на съдилищата и съдиите е „сравнително или много добро“ през 2022 г. Според данни на EU Justice Scoreboard за 2022 г. усещането за независимост намалява през последните години както сред обществото, така и сред компаниите, макар че остава по-високо отколкото през 2016 г. (23% сред гражданите и 21% сред компаниите). И двете числа се понижават в сравнение с 2021 г., когато са били съответно 32% и 43%.

В доклада се подчертава, че антикорупционната комисия продължава да изпълнява дейността си, като се предвиждат реформи, целящи преструктурирането ѝ, за да се подобри капацитета ѝ към разследване на корупция. В същото време пандемията с Covid-19 е разкрила специфични за конкретни сектори корупционни рискове, например управление на бюджети и контролни дейности, включително обществени поръчки.

ЕК обръща подробно внимание и на Висшия съдебен съвет. В доклада се посочва, че има нарастващи опасения, свързани с функционирането му, а нуждата да се адресира състава му е най-важната сред тях. Опасенията, свързани с Инспектората към Висшия съдебен съвет, също остават. Липсата на редовни конкурси за повишаването на магистратите, в комбинация с широката употреба на командироване, рискува да засегне независимостта на магистратите.

Именно затова сред препоръките на Комисията са да се организират своевременни обикновени конкурси за повишаване, за да се избегне дългосрочно командироване на съдии, които да запълват свободни позиции. Освен това се изисква напредък по законодателни промени, целящи да се подобри функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягването на риск от политическо влияние, по-специално чрез включването на съдебни органи в избора на членовете му. Комисията препоръчва и предприемането на стъпки за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, взимайки предвид европейските стандарти за съветите на съдебната власт.

В доклада се подчертава, че правителството се е ангажирало в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост да се установи ефективен механизъм за отчетност и наказателна отговорност за главния прокурор и неговите заместници, както и за съдебен контрол на прокурорските решения да не се образува следствие. Според доклада това ще адресира дългогодишните опасения, свързани с предишни доклади по върховенството на закона в страната.

Остават обаче предизвикателства в сферата на дигитализацията на правосъдната система. Макар да има напредък в тази област, все още има какво да се подобрява в сферата на електронните комуникации. Не е възможно, например, всички съдебни служители и съдии да работят сигурно отдалечено. Налични са сигурни електронни комуникации до известна степен за комуникация между съдилищата, но не и за други правни служители.

Законодателна реформа е премахнала специализираните съдебни органи и е предвидила преназначаването на съответните магистрати в обикновените съдилища и прокуратура с гаранции да се защитава съдебната независимост и процесуалните права, припомня докладът. Сред минусите, които трябва да се решат обаче, е недобре регулираната защита на лицата, подаващи сигнали.

Медийна свобода

Що се отнася до свободата и плурализма на медиите, в доклада се посочва, че правната рамка, основана на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, гарантира свободата на изразяване и редакционна независимост. Липсата на ясна регулаторна рамка, която да гарантира прозрачност в разпределението на държавната реклама обаче остава проблем, въпреки някои мерки взети за подобряване на прозрачността и Комисията изказва препоръки за работа именно в тази насока.

По отношение на прозрачността на медийната собственост, все още продължават обсъждания за по-ефективно прилагане на задълженията за собственост на медиите. Съществуват законни гаранции по отношение на независимостта на обществените медии, но те явно са недостатъчни, заключава докладът. Затова се обмисля преразглеждане на закона с цел укрепване на независимостта на обществените медии и определяне по-подробно мисията на обществените услуги и свързаните с тях финансиране. Професионалната среда на журналистите леко се е подобрила от последната година, но въпроси като достъп до обществена информация, условия на труд и стратегически съдебни дела остават, казва още Комисията.