Банките: Пари има, проекти няма

Големият проблем на кредитния пазар в момента не е липсата на пари, а липсата на добри проекти, които да бъдат финансирани. Около тази теза се обединяват ръководителите на някои от най-големите банкови институции, опериращи в България.

Трябва да е ясно, че банковата система не може сама да генерира икономически ръст, тъй като банките не са част от реалния бизнес и по-скоро биха могли да подпомагат, отколкото да са двигатели, смята Левон Харпанцумян, изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

Наличието на стабилна банкова система е необходимо за постигането на ръст, но не е достатъчно само по себе си, смята и ръководителят на централната банка Иван Искров.

„Търговските банки са финансов посредник, те не са представители на реалния бизнес и сами по себе си не могат да доведат до растеж. Те са обслужващ фактор за реалния бизнес, който трябва да има своите предпоставки за развитие”, заяви по време на дискусия вчера Искров.

В момента има стремеж банките да се се изкарат виновни за всичко, което неуспешно се случва в икономиката. Не така обаче беше когато икономиката растеше, а тогава похвалите отсъстваха, посочи Хампарцумян.

Той е категоричен, че банките са среда, която следва успеха, помага му, но не може да го създаде изкуствено.

В момента изискванията за капиталова адекватност на банките в България са едни от най-високите и финансовите институции имат не само сериозни буфери срещу бъдещи рискове, а и значителен капитал, който би могъл да подкрепи експанзия на икономиката, посочи Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк България.

На този етап обаче липсват добрите проекти, които да бъдат финансирани, посочи Андреев.

Не са редки случаите, когато банките получават упреци, че лихвите по кредитите не спадат с такава скорост, с каквато спада цената на привлечения ресурс. Момчил Андреев обаче обясни, че в момента първокласните български фирми получават същите условия, каквито и големите международни компании.

Лихвите спадали и при кредитите за малките и средни предприятия, като според него в момента те вече „са почти до нивото на приемливия риск”. Причина за това е фактът, че всички банки ухажват фирмите, които успяват да поддържат доброто си представяне.

Много от бизнесмените са подценили сериозността на кризата, забавили са се с продажбата на активи и са действали по недобре преценени бизнес планове, смята Андреев. В момента това се отразява на способността им да обслужват задълженията си, а оттам се увеличават и лошите кредити.

Подобно мнение изрази и Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка. Според него много от фирмите са допуснали грешка, като не се продавали навреме. Друг негативен момент е и това, че много от тях са изграждали бизнес плановете си на база три-четири успешни години, след което са екстраполирали резултатите си и за кризисните години.

Към момента не може да се каже, че кризата се завръща, смята Христов. По-скоро трябва да се говори не, че в момента има криза, а да се признае, че живеем в нова икономическа реалност, съветва той.

Той е категоричен, че в момента банките имат пари и усилено търсят добрите проекти, в които да се инвестират.

Каква е ролята на банките за икономическия растеж? Липсата на проекти ли спъва кредитирането или има други причини? Очакваме вашите коментари на адрес info@investor.bg