Горанов: Новата актуализация на бюджета цели по-оптимално управление на ресурса

С новата актуализация на бюджета правителството на Бойко Борисов е прецизирало разходната част, за да бъде ползван по-оптимално ресурсът. Това става ясно от думите на новия министър на финансите Владислав Горанов пред БНТ.

„Иначе приходната част остава оценена в нивата, на които беше направена от служебното правителство – близо 1,1 млрд. лева по-малко приходи спрямо разчетените в закона (за бюджета – бел. ред) за 2014 година“, допълни още финансовият министър.

Основните икономии при новата актуализация на бюджета ще бъдат от инвестиционната програма на правителството на Пламен Орешарски, уточни Горанов. Много проекти в нея не са били изпълнени и съответно – не са били финансирани Това означава, че няма да има пряко засегнати системи от намаляването на разходите, както е предвидено в новата актуализация на бюджета, допълни той.

Горанов посочи, че до края на годината допълнителните разходи в бюджета ще бъдат 278 млн. лева.  Припомняме, че служебният кабинет беше предложил разходната част да се увеличи с 448 млн. лева.

Горанов обясни, че служебният кабинет не е имал достатъчно информация за всички проекти в Програмата за растеж – дали няма стартирали обществени поръчки, например, при което, ако бъде спрян проектът, да останат неразплатени задължения.

Допълнителният анализ на новото правителство обаче е показал кои „излишни“ на този етап разходи могат да бъдат съкратени. С актуализацията обаче ще бъдат осигурени средствата за животновъдите, за зимно поддържане, за Министерството на културата и за Министерството на вътрешните работи.

Причината да се прави промяна на бюджетната рамка е лошо управление на кабинета "Орешарски", категоричен беше Горанов. Той припомни, че предупрежденията още при изготвянето на бюджета са били, че приходите не се планират консервативно и „се залагат нива просто да удовлетворят желанието за разходи“ на управляващите.

Според Горанов дефицитът в бюджета за 2012 година е бил малко под 0,5%, а през 2014 година вече сме заплашени от процедура за свърхдефицит. През тази година бюджетният дефицит се очаква да бъде около 3 млрд. лева, което беше оценено от финансовия министър като „колосална сума за нашето общество“.

По отношение на бюджетната процедура за догодина Горанов прогнозира растеж на икономиката, макар и по-слаб, „отколкото ни се иска“. Има опасност за нулева година за средствата от европейските фондове, което също ще бъде голямо предизвикателство за новото правителство. Горанов посочи, че усилията на правителството са насочени към възстановяване на доверието на ЕК към България, за да бъдат възстановени плащания. Той обаче допълни, че ще се търси и механизъм за заместване на европейските средства с национални, за да не се потисне икономическият растеж.

Финансовият министър гарантира, че още в началото на декември вложителите в КТБ ще получат своите гарантирани депозити в техния пълен размер. Опасност за банковата система няма след отнемането на лиценза на КТБ, успокои още той, обяснявайки, че банката няма нищо общо като практики с останалата част от системата.

Владислав Горанов направи коментар и за обединението на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Решението за това ще бъде взето след внимателен анализ, обясни той и допълни, че сливането няма да доведе до уволнения на работещите в приходните агенции.

„Ако някой си тръгне от НАП или Агенция „Митници“, той няма да си тръгне заради обединението на двете агенции. Той ще си тръгне заради лоши практики, които забелязваме“, категоричен беше той.