Без спестяванията в частни фондове пенсията на българина ще е по-ниска

И в последните дни на 2014 година продължават горещите дебати за подкрепеното от синдикатите предложение на ГЕРБ от 2015 година вноските за втора пенсия да могат да се прехвърлят от универсалните пенсионни фондове в Националния осигурителен институт (НОИ). Само преди дни бе немислимо пари от личните пенсионни сметки да бъдат трансферирани към НОИ по какъвто и да е начин. Управляващите имаха нужда само от една работна седмица, за да изменят законодателството по такъв начин, че да отворят подобна възможност. 

Спорните поправки бяха обявени изненадващо след тайна среща на правителството и синдикатите в неделен следобед, две седмици преди Коледа. И когато се очакваше промяна в посока нарастване на възрастта и стажа за пенсиониране, бе анонсирана и истинска бомба – дава се възможност за свобода на избор на пенсионен фонд за родените след 1959 година и за навлизащите на пазара на труда от 2015 година. И още нещо – изборът ще става еднократно.

И макар че разгорещените спорове продължават, повечето икономисти и експерти са единодушни, че пенсионното дружество е по-добра алтернатива от осигуряване в НОИ. 

Без спестявания в частни фондове пенсията на всеки българин ще е по-ниска, смята анализаторът от ИПИ Петър Ганев. По думите му пенсионният модел на страната е такъв, че по дефиниция получаваната пенсия от двата задължителни стълба (солидарен и капиталов) е по-висока спрямо пенсията на тези, които са само в солидарния стълб.

Според някои изчисления на икономисти за 40 години хора със заплата 800 лева, които се осигуряват за втора пенсия в частен фонд, ще получават с малко над 19% по-висока пенсия от тези, които са се осигурявали само в НОИ.

Не бива да се забравя, че в пенсионното дружество има много по-голяма прозрачност, защото в него парите са по лични сметки. На всяко тримесечие Комисията за финансов надзор (КФН) публикува информация за натрупаните пари, доходността, броя осигурени, преместванията между дружествата и др. Всяка година пък самите компании обявяват къде е инвестиран всеки лев на фонда.

Има и друг често забравян аспект, а именно фактът, че обединяването във фонд на средствата на много осигурени лица дава достъп с тези средства до инвестиции, които са недостъпни за отделно физическо лице.

При мащабите, при които оперират пенсионните фондове, се получава значително снижаване на комисионните по сделките, които сключват като процент, което е непостижимо за отделното физическо лице.

Нека дадем и пример - средно един пенсионен фонд има инвестиции в около 40 емисии дългови ценни книжа (включително държавни дългови ценни книжа), над 30 емисии акции и други дялови ценни книжа и над 8 различни депозита, повечето от които в различни банки. Подобно разнообразяване е далеч от възможностите на едно физическо лице, а практически всеки участник във фонда е инвестирал съответната пропорционална част от своите спестявания в посочените различни финансови продукти.

И не на последно място по важност - фондовете нямат таван за пенсиите, които плащат, за разлика от държавната пенсия, защото НОИ има таван на пенсиите, които плаща. Така дори ако някой се осигурява на максималния осигурителен доход, който става 2600 лв., пенсията му от НОИ ще е ограничена - към момента максималният ѝ размер възлиза на 840 лева. Този таван принципно може да падне, ако бъде свит дефицитът в държавното осигуряване, но засега такива изгледи няма.

Всичко за пенсионната реформа четете тук!