Хампарцумян: Механизмите, които трябваше да предпазят КТБ, не сработиха

През 2014 година имахме ситуация, при която всички възможни институции, които имаха отговорност проблемът с КТБ да бъде по-малък, не сработиха. Донякъде и стрес тестовете на банковата ни система са провокирани от желанието да се сложи „печат за качество“ за останалата част на системата.

Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria банкерът Левон Хампарцумян. „Отделно централната банка трябва да си върши по-съвестно надзорната работа“, допълни още той.

Във вторник синдиците на КТБ публикуваха доклада на консултантската компания Alix Partners относно причините за несъстоятелността на банката. Изводите на експертите са, че КТБ е функционирала като пирамида, а фалитът й е можело да бъде предотвратен. 

Според него като цяло глобалният финансов сектор е научил „част от уроците“ след финансовата криза от 2008 година. Част от факторите, които доведоха до това положение никога няма да могат да бъдат променени, защото те са част от природата на този бизнес.

В резултат на кризата обаче  кредитите вече са много по-внимателно обмисляни и от двете страни - даващите и получаващите, каза още експертът. В момента у нас например няма засилено търсене на кредити – както за бизнеса, така и за домакинствата, въпреки че цената на заемите е по-ниска от периода 2007 – 2008 година.

Хампарцумян беше категоричен, че банките не могат да бъдат „локомотив“ на икономическия растеж, а могат само да подкрепят ръста на икономиката. Той посочи още, че икономическият ръст до 2008 година в България е бил нестабилен, защото се е дължал на „балон“ в сектора на недвижимите имоти и във финансовия сектор.

Какво каза банкерът за печалбите на банките през първото тримесечие можете да видите във видеото