Бюджетът губи 260 млн. лв. годишно от прехвърлени в чужбина корпоративни данъци

За периода от 2008 до 2013 г. загубите за държавния бюджет от данъци върху корпоративните печалби, пренасочени от местни юридически лица, които са част от големи чуждестранни корпорации, към офшорни зони или трети страни са за 260 млн. лв. средно годишно. Това стана ясно от отговорите на министъра на финансите Владислав Горанов на въпросите, зададени от народния представител от Реформаторския блок (РБ) Антони Тренчев в рамките на парламентарния контрол.

Горанов се позова на доклад на Националната агенция за приходите (НАП), извършен през 2015 г. за периода от 2008 г. до 2013 г., който дава прогнозна оценка за трансферните печалби по Закона за корпоративното подоходно облагане от България. 

По думите на финансовия министър рискът от подобни начинания е висок, като посочи, че през това време НАП не само че е предприела значителни по обем контролни действия, но сега работи и по стратегия за противодействие на рисковете от прехвърляне на печалби в чужбина.

Горанов каза, че вече е сформирана работна група, която да помисли как да се намали рискът за бюджета от подобни начинания през 2016 г. и 2017 г., което пък е част от дългосрочна стратегия за третиране на риска. Тя ще включва комплекс от мерки с цел ограничаване на рисковете в бъдеще и трябва да е готова до края на юли тази година.

Според доклада на НАП по географски принцип през 2013 г. около 70% от местните големи юридически лица, част от чужди дружества, са насочили печалби в Европейския съюз и основно в Австрия, Германия, Гърция, Кипър и Холандия. Към 25% са пренасочили печалби към САЩ, Турция, Швейцария и Русия, а други 6% - към офшорки, измежду които Британски Вирджински острови, Сейшелски острови, Лихтенщайн и Белиз.

От отговорите на Горанов стана ясно, че загубите за бюджета от пропуснат приход от корпоративен данък, насочен само към офшорни зони, не могат да се определят, защото цитираните данни се отнасят общо както за офшорните зони, така и за трети страни.

Нямаше конкретна цифра за въпроса колко са действително регистрираните собственици на компании в офшорни зони, като тук Горанов изтъкна предприетите мерки за противодействие на избягването на плащане на данъци и укриването им, сключените споразумения с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ратифицираните спогодби за обмен на информация за данъчни цели и други.

В отговор на въпрос какви са резултатите от прилагането на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици (т. нар. Закон за офшорките), Горанов каза, че Министерството на финансите не е събирало информация. Той изтъкна, че офшорните зони и дружества не се използват само за укриване на данъци, но и за инвестиции на средства с неясен произход, както и за финансиране на тероризма или пране на пари.

Запитан дали българска фирма или български гражданин, върнал парите си от офшорна зона в страната, няма да се ползва с данъчна амнистия, министърът на финансите отговори, че не се предвижда въвеждането на данъчна амнистия за дружества или лица, първоначално прехвърлили средствата си от България в офшорни зони, а след това са ги върнали или възнамеряват да ги върнат отново.

Според Горанов законова промяна в тази насока не се предвижда, защото най-малкото ще породи чувство за несправедливост към останалите данъчно задължени лица, а и защото по принцип в обхвата на данъчната амнистия не се включват доходи, придобити по неясен начин.

Той оцени, че в световен план България е сред най-адекватните в прилагането на регулаторната рамка, касаеща офшорните зони.

По въпроса с българската следа в т.нар. "Панамски документи" (Panama Papers) Горанов каза, че НАП е започнала да разследва имената на българи със сметки или операции в офшорни зони.

„Всяка информация, която достига до данъчните власти за български граждани, имащи средства в офшорни зони, е обект на проверка“, добави Горанов.

Финансовият министър бе категоричен, че НАП прилага всички международни инструменти за борба с данъчните измами, отклоняване на данъци и неплащане на данъци при проверката на "Панамските документи".