Дуранкев: Новият дълг се взима заради неяснота стабилни ли са банките

Решението за новия дълг не е неочаквано и не е чак толкова голяма изненада, защото стрес тестовете на банките предварително не могат да гарантират тяхната стабилност. Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев пред БНР по повод одобрения днес нов държавен заем.

Парламентът днес одобри окончателно споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие, с което ще бъде изтеглен нов заем от 1,2 млрд. лева. Според финансовия министър е абсурдно да се говори, че се поема нов държавен дълг, кредитите са на принципа за активиране "при нужда”. 

Според проф. Дуранкев финансовият министър най-вероятно има достатъчно основания да поиска нов заем, „не само като едно наум”, но и заради известна яснота за това какво може да се очаква за банковата система след стрес тестовете.

Икономистът разчита предложението на правителството за нов заем като очакване за заплаха за банковата стабилност. „Въпреки че се твърди, че банковата ни система е стабилна, ако има някакви сътресения, БНБ сега може да вземе много по-успешни решения, отколкото при казуса с КТБ”, посочи икономистът.

Той коментира и изводите в доклада на ЕЦБ отпреди дни, според който България не покрива критериите за членство в еврозоната.

Според Дуранкев, за да влезем в еврозоната, БНБ трябва да трупа доверие по-дълъг период. Според него отлагането е най-рано до май 2018 година, защото ЕЦБ изготвя своите проучвания и доклади на две години.

„По някакъв начин България е санкционирана, но сред седемте страни, които няма да влязат в еврозоната, попадат още Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Хърватия, а това означава, че ЕЦБ е позатегнала изискванията си след развихрилата се през 2007-2008 година криза”, каза още икономистът.

По думите му, ако се чете между редовете в доклада на ЕЦБ, ще установим, че банката ни казва, че навлизаме в много сложна и неясна икономическа перспектива. „Тоест тук прозира критика към стратегията на България, не само критика към законодателството”, каза проф. Дуранкев. Посочената липса на ясна демографска политика означава, че този дълг ще се плаща от все по-малко работещи, които освен това ще плащат и все по-високи пенсии на все повечето пенсионери. В чисто демографски план Европа усложнява още повече картината, „изсмуквайки“ младите хора, каза още проф. Дуранкев.