Решението за новия дълг не е неочаквано и не е чак толкова голяма изненада, защото стрес тестовете на банките предварително не могат да гарантират тяхната стабилност. Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев пред БНР по повод одобрения днес нов държавен заем.
Парламентът днес одобри окончателно споразумението за укрепване на банковите влогове между България и Международната банка за възстановяване и развитие, с което ще бъде изтеглен нов заем от 1,2 млрд. лева. Според финансовия министър е абсурдно да се говори, че се поема нов държавен дълг, кредитите са на принципа за активиране "при нужда”.
Според проф. Дуранкев финансовият министър най-вероятно има достатъчно основания да поиска нов заем, „не само като едно наум”, но и заради известна яснота за това какво може да се очаква за банковата система след стрес тестовете.
Икономистът разчита предложението на правителството за нов заем като очакване за заплаха за банковата стабилност. „Въпреки че се твърди, че банковата ни система е стабилна, ако има някакви сътресения, БНБ сега може да вземе много по-успешни решения, отколкото при казуса с КТБ”, посочи икономистът.
Той коментира и изводите в доклада на ЕЦБ отпреди дни, според който България не покрива критериите за членство в еврозоната.
Според Дуранкев, за да влезем в еврозоната, БНБ трябва да трупа доверие по-дълъг период. Според него отлагането е най-рано до май 2018 година, защото ЕЦБ изготвя своите проучвания и доклади на две години.
„По някакъв начин България е санкционирана, но сред седемте страни, които няма да влязат в еврозоната, попадат още Швеция, Чехия, Полша, Унгария и Хърватия, а това означава, че ЕЦБ е позатегнала изискванията си след развихрилата се през 2007-2008 година криза”, каза още икономистът.
По думите му, ако се чете между редовете в доклада на ЕЦБ, ще установим, че банката ни казва, че навлизаме в много сложна и неясна икономическа перспектива. „Тоест тук прозира критика към стратегията на България, не само критика към законодателството”, каза проф. Дуранкев.
Посочената липса на ясна демографска политика означава, че този дълг ще се плаща от все по-малко работещи, които освен това ще плащат и все по-високи пенсии на все повечето пенсионери. В чисто демографски план Европа усложнява още повече картината, „изсмуквайки“ младите хора, каза още проф. Дуранкев.


Застрахователите насочват корабите да плават в териториални води в Черно море
Провеждат безплатно обучение за работа на хора с увреждания във Варна
Проф. Кантарджиев каза кога ще настъпи пикът на грипа у нас
Казуси за нарушения на пътя и отговорността зад волана събраха съдии и гимназисти във Варна
Бебета се раждат заразени с морбили в САЩ
Добрият учител не проверява само кой знае, а дали всички са разбрали
Zocdoc отвори платформата за записване на преглед за AI агенти
Т. Ваксберг: За Путин няма нищо по-опасно от умиротворена Русия
Ограниченията за AI чипове към Китай застрашават кредити за милиарди долари
Филип Делвс Броутън за приликите между Тръмп и Никсън
Средната възраст на клиентите на Bugatti пада до 42 години
Пет основни причини акумулаторът да сдаде багажа
Германски майстори възраждат култовия Mercedes-Benz SEC
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
Цветомир Петров: "Топлофикация" може да бъде предприятие за пример
217 дни под вода без слънце: Какво се случва с човешкото тяло в подводница? (ВИДЕО)
Ядрена война заради грешка на ИИ: Могат ли САЩ, Китай и Русия да я предотвратят?
преди 10 години И без ъточненията на ,,експерта"Дуранкев е ясно, че заемът се поема, защото няма ясното относно финансовото здраве на българските банки. Въпросът е ЗАЩО българските данъкоплатци трябва да платят за некапитализираните банки. При годишна лихва 12-14%, срещу която търговските банки отдават кредитен ресурс на българските данъкоплатци е теоретично невъзможно банките да имат ликвиден проблем. Разбира се, ако са били добросъвестни и са отдавали кредитен ресурс срещу обезпечение. При подобна лихва , 12-14%, при продължителност на договора за кредит 10 години, търговската банка прибира вземане под формата на лихви в размер 120 % от главницата плюс главницата. Вместо да тегли заем държавата можеше да увеличи изискванията към търговските банки за капиталова адекватност и да задължи търговските банки сами да се капитализират, примерно като изтеглят заем или емитират дълг. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Не е ясен само брая на фаналите фирата ли? Аре малко по-ясно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар