На фона на рекордно високите бюджетни излишъци за първите 9 месеца на 2016 г. (по-високи са единствено през 2008 г.) дебатът относно ефективното управление и реформите в сферата на публичните финанси изглежда като отдавна забравен спомен. Сравненията на финансовия министър между държавния бюджет и постна пица от 2010 г., както и призивът на премиера за „затягане на коланите”, отстъпиха на обещания за приоритетно харчене на преизпълнението на фискалната цел.
Т.нар политика на икономии (austerity) така и не намери почва в България, въпреки че много се изговори за необходимите жертви и съкращения, които трябва да се направят в бюджета. Реално консолидираните бюджетни разходи растат във всяка година в периода 2009-2015 г., а това, което управляващите наричат „икономия”, т.е. намалението на бюджетния дефицит, е резултат от по-високи бюджетни приходи и по-висок икономически растеж. Така например в годината на „постната пица” консолидираните бюджетни разходи се увеличават с близо 1,1 млрд. лв. в сравнение с предходната година и надминават 36% от БВП в сравнение с 35% през предходната година и 34,6% през 2007-2008 г.
Динамиката на държавните разходи в номинално и реално изражение е сходна, с изключение на 2011 г., когато се наблюдава увеличение на публичните разходи с под половин процент, като в същото време БВП на страната нараства с около 8,5%. С тази корекция публичните разходи като дял от БВП достигат 33,5% и слизат под нивата си от 2007 г. Още от 2012 г. обаче се наблюдава възстановяване им и те се връщат около нивата си от 2007-2008 г. През 2013-2014 г. икономиката се развива в условията на нестабилна политическа обстановка, което допълнително повишава разходите като дял от БВП до близо 39%. Въпреки успокояването на политическите страсти през 2015 г. консолидираните разходи прескачат границата от 40% от БВП, с което управляващите нарушават ограниченията на Закона за публичните финанси (чл. 28).
Независимо от общото увеличение на публичните разходи то е съпътствано и с промяна в структурата им. Така например социалните разходи се увеличават от около 31% на близо 34%, което се дължи изцяло на по-високия дял на пенсиите – 24,4% от консолидираните разходи през 2015 г. в сравнение с 21,3% през 2007 г. Заедно с тях леко се увеличат и разходите за здравеопазване.
В същото време делът на разходите за администрация, както и за отбрана и сигурност, се понижават с около 4 пр.п. Тук прави впечатление, че в нито една от двете групи не се наблюдава трайно намаление на разходите. Те се свиват в периода 2010-2012 г., след което отново започват да растат. Разликата идва от темпа на растеж след 2012 г. – при разходите за полиция и вътрешен ред увеличението е скокообразно, докато тези за отбрана и администрация се увеличават значително по-плавно.
Трайно увеличение се наблюдава при разходите за земеделие и околна среда, което в голяма степен се дължи на отпускането на европейски средства за проекти в тях, както и на държавната политика за национални доплащания за единица площ. В същото време разходите за транспорт остават почти непроменени като дял от консолидирания бюджет, а тези за образование дори намаляват, независимо, че в тази сфера се отпускат все повече средства.
По-ниски разходи в пет държавни дейности
Увеличението на разходите обаче не се разпределя равномерно нито във времето (в периода 2013-2015 г. се наблюдава огромно увеличение на разходите и приноса им към се дефицит), нито по държавни дейности. Така например в периода 2008-2015 г. публичните разходи се увеличават с 12,6 млрд. лв. или с 57%, но при пет от държавните дейности – изпълнителни и законодателни органи, общи служби, отбрана, религиозно дело, промишленост и строителство се наблюдава спад в отпуснатите средства. С други думи разходни реформи наистина е имало, но те обхващат едва пет от 22 държавни дейности. Освен това намалението на разходите при тези дейности е относително малко и е засенчено от ръста при другите дейности.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай
преди 10 години Това не е харчене на пари а прахосването им. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Проблема е че държавата не я бива да харчи - тя прахосва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Мдаа , гръцка пътека ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Да храним електората си и мигрантите . Като си тръгнат хората които работят и плащат данъци какво ще правим . Май и ний ще си вървим .А *** посъбрахме парички и не ни пука много . Народът да му мисли и тези дето са ни отпуснали кредитите . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Ха, че то това въобще не се отнася само за нашата държава. Има много по-напреднали от нас в това отношение и ние просто само се "учим" от тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Кризата не е попречила на държавата да харчи все повече---Е па 2014 г "пророкувах" , че ше има "растеж" и "раздвижване на икономиката" ... това 14 GB , взети от "времето на неродените",как са харчат толкова бързо ... Втората половина на 2017 и началото на 2018 - тренда ша е у другата посока ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Еваси , даже се и хвалим с това...! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Затова външният ни дълг скочи двукратно само за последните 2 години. Къде потъват народните пари? В частни джобове, естествено. Това ако не е кражба, здраве му кажи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар