Икономисти предлагат алтернативен бюджет с ниски данъци и излишък за 2018 г.

Очаква се икономиката на България да расте, но в проектобюджета правителството планира да вдига данъци и да взема заеми, докато ние предлагаме по-ниски данъци и бюджетен излишък. Това коментира Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), при представянето днес на алтернативен бюджет за 2018 г.

Експертите на ИПИ за 15-та поредна година изготвят своите разчети за бюджет с ниски данъци, като акцентът според тях в най-важния финансов закон на държавата е, че тазгодишното издание на алтернативния бюджет се прави в условия на две поредни години с висок икономически растеж с перспектива през следващите три години икономиката да запази настоящите темпове на развитие.

По-високите икономически темпове оказаха и положително влияние върху публичните финанси, като бюджетното салдо премина от дефицит от близо 2,5 млрд. лева през 2015 г. към излишък от близо 1,5 млрд. лева само в рамките на една година. Въпреки това управляващите продължават да планират бюджетни дефицити, което противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на ЕК – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад, аргументираха се от ИПИ.

Според тях приходите в държавния бюджет през 2018 година могат да бъдат 36,914 млрд. лева, или 35% от БВП, докато заложените в проектобюджета на Министерство на финансите постъпления от приходи са в размер на близо 38,224 млрд. лева, което е 36,2% от БВП.

Изчисленията на икономистите показват, че разходите в държавния бюджет догодина трябва да са почти 35,755 млрд. лева, или 33,9% от БВП, докато разчетите на финансовото ведомство предлагат в проектобюджета разходи с близо 3,6 млрд. лева повече – общо 39,324 млрд. лева.

Източник: ИПИ и МФ

Излишък вместо дефицит

ИПИ предлага бюджетен излишък от 1,1% от БВП, а Министерство на финансите – бюджетен дефицит от 1% от БВП.

„Очакванията за растеж на брутния вътрешен продукт се повишиха от 2,5% от около 4%", каза Десислава Николова, главен икономист на ИПИ. 

"До октомври има излишък от 2,4 млрд. лева в консолидирания бюджет, които се дължат на по-доброто събиране на данъците и по-малко капиталови разходи. На фона на високия растеж се придържаме към дефицитната политика. До 2008 г. високият ръст на икономиката вървеше заедно с бюджетни излишъци, а след 2009 година държавният бюджет е с дефицит. От икономическа гледна точка няма обяснение за тази политика на бюджетен дефицит, която ще продължи и през следващите поне две години“, посочи тя и заяви, че в предложението на алтернативния бюджет е бърз икономически растеж с по-бързо догонване на доходите.

Дecиcлaвa Hиĸoлoвa е на мнение, че имa гoлямo cпecтявaнe нa ĸaпитaлoви paзxoди зapaди бaвния cтapт нa eвpoпeйcĸи пpoeĸти.

Πo дyмитe ѝ ĸaпитaлoвитe paзxoди в ĸpaя нa гoдинaтa ca cилнo нaдцeнeни и прогнозира, че програмата за капиталовите разходи за догодина няма да се изпълни.

Алтернативни предложения

От ИПИ предлагат премахване на "неефективни" данъци, като тези върху дивидентите, лихвите, застрахователните премии, както и премахване на данъчните преференции като намалената ставка ДДС върху туризма.

Сред алтернативните предложения към управляващите е да се откажат от  увеличението на осигурителната вноска за държавна пенсия с 1% от 2018 г., отпадане на възможността за прехвърляне парите от пенсионните фондове към солидарната система на държавното обществено осигуряване.

ИПИ предлага още разбиване на монопола на НЗОК и прехвърляне на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частните фондове.

Заради недостига на квалифицирани кадри в икономиката най-важната реформа според икономистите е тази в образованието. От ИПИ препоръчват в най-кратки срокове да се обвърже финансирането на образованието с постигнатите резултати, да се създадат стимули за привличане на млади и амбициозни учители и реално въвеждане на дуално обучение.

„През първите няколко години, откакто ИПИ прави алтернативен бюджет, предложенията бяха за по-ниски данъци и това беше постигнато, показва равносметката", показва анализът на Светла Костадинова.

Тя напомни, че тогава акцентът в алтернативния бюджет са били върху съдебната реформа и МВР.

„Ще продължим да предлагаме и който е реформистки настроен ще може да избира", каза изпълнителният директор на ИПИ, но смята, че хората с власт нямат визия и работят без анализи.

За пример тя посочи необходимостта да се прави оценка на въздействието.

„Преди две години администрацията беше задължена да прави оценка на въздействието на всеки закон, но от анализа на изпълнителната власт се разбира, че дори новите харчове нямало да имат ефект върху бюджета. В Народното събрание депутатите не виждат практическа необходимост да  обосновават своите предложения с аргументи и цифри за оценка на въздействието", заяви Костадинова.