fallback

Ставката по ДДС отново става политическа дъвка

С нов популистки ход Патриотите поискаха 9% косвен налог за ресторантьорски услуги и 5% за доставки

12:50 | 05.05.20 г. 8
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

В деловодството на Народното събрание е внесен законопороект за изменение и допълнение на Закона за ДДС. Вносители са Искрен Веселинов, Александър Сиди, Юлиан Ангелов, Мария Цветкова, Милен Михов и Борис Борисов от „Обединени патриоти“.

В него се предлага данъчната ставка за ресторантьорски услуги, предоставяни в заведения за хранене и развлечения, категоризирани по Закона за туризма, както и за кетъринг услуги, предоставяни от тях, да е в размер на 9%. Предлага се още данъчната ставка за доставките по чл. 66, ал. 2 и ал. 3, за които данъчното събитие възниква от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2021 г., да е в размер на 5%. Според записаното законопроектът трябва да влезе в сила от 1 юни 2020 г.

Припомняме, че подобно искане имаха и протестиращите ресторантьори, когато се решаваше казусът на Наредба Н-18 за касовите апарати.

В момента според чл. 66 само данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто. Ставката за доставките, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка, е 20%.

Засега не е ясно дали този законопроект ще получи коалиционна подкрепа, но наличието му поражда някои въпроси. Вчера, на извънреден брифинг, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че ГЕРБ са се разбрали с коалиционните си партньори по промените в Закона за здравето, с които на практика ще бъдат продължени противоепидемичните здравни и икономически мерки, които бяха въведени със Закона за извънредното положение. Никъде в продължилия почти час брифинг не стана дума за евентуални промени по ставките по ДДС. 

Склонността на „Патриотите“ да трупат политически дивиденти с прокарването на непопулярни, но печелещи електорат мерки, обаче е пословична. В края на 2016 г. те се опитаха да изтъргуват с управляващите минимална пенсия от 300 лв., като отказът на ГЕРБ накара коалиционните им партньори да гласуват с „Въздържал се“ текстовете по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), с което на практика го оставиха без приходи. Това доведе до сериозен разрив в крехката коалиция и превърна приемането на бюджета за 2017 г. в пълен фарс. В крайна сметка консенсус беше постигнат, а според записаното в нормативите минималната пенсия бе оставена на 165 лв. Каква „цена“ платиха от ГЕРБ, за да си осигурят достатъчно гласове в пленарната зала, публично няма как да се разбере. 

Относно ставките по ДДС е добре да припомним, че диференцираните ставки са трудни за администриране и са отлична предпоставка за данъчни измами. Освен това по този начин се облагодетелстват едни сектори за сметка на други. Приходите от ДДС са основният източник на средства за държавната хазна и е рисковано да се „играе“ със ставките. Практиката на други страни показва също така, че дори ставката да бъде намалена, това едва ли ще окаже влияние на крайните цени. В България има до болка познат такъв пример с акциза на кафето – след премахването му цената на този продукт не намаля.

Освен това всякакви радикални промени в данъчната система (а промяна на ставките по най-важния налог, от който силно зависят приходите на държавата, е радикална промяна) преди приемането на България в ERM II и еврозоната обричат на риск фискалната система. Тази теза защитиха още преди година от Българска стопанска камара (БСК). Още преди година бизнесът обяви, че би подкрепил общо намаляване на ставките, но това може да стане едва след влизането на България в валутния съюз.

По принцип се счита, че с диференцираната ставка се цели (освен подпомагане на определени сектори) и намаляване на цените на някои социално полезни и жизнено необходими стоки и услуги. Доколко предложението за намаление на ставката за ресторанти е такава, е съвсем отделна тема. 

Истината е, че темата с ДДС ставките от десетилетия е удобна политическа дъвка. Казусът е сред любимите и на БСП. Като цяло липсват категорични икономически доводи, които да доказват твърдо, че е добре или зле да бъдат използвани диференцирани ставки по ДДС, особено по време на криза. Подобна стъпка се приветства от бизнеса, но това невинаги води до повишено потребление или намаление на цените. По-скоро ефектът се изразява в изкуствено наливане на печалба в даден отрасъл за сметка на друг, по-печеливш, и който не се нуждае от „стимул“. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че кризата с коронавируса вади най-доброто от обществото, но не вади най-доброто от политиците. Предстои да видим дали наистина е прав. Колкото до законопроекта на „Обединени патриоти“, тепърва трябва да мине през ресорната бюджетна комисия, а след това и пленарната зала на Народното събрание. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:36 | 14.09.22 г.
fallback