Бърза банкова помощ

Европейски надзор

От 1 октомври Европейската централна банка отговаря за прекия надзор над значимите кредитни институции в България. В тази връзка евpoпeйcĸият бaнĸoв нaдзop дaде дoпълнитeлни нacoĸи зa пo-ĸoнcepвaтивнo yпpaвлeниe нa ĸpeдитния pиcĸ.

БНБ обаче беше подготвена още преди да се разберат мащабите на коронакризата и задължи банките да не разпределят дивиденти и това изискване беше част от обявения пакет от 9,3 млрд. лева за подпомагане на икономиката и домакинствата.

Неотдавна управителят Димитър Радев и подуправителят Калин Христов заявиха, че ограничението ще се запази. Вследствие на позицията на централната банка в икономиката ни ще останат близо 2,5 млрд. лева от банковата печалба за 2019 г. и 2020 г. (1,675 млрд. лева, отчетени за 2019 г., и 796 млн. лева до октомври 2020 г. по данни на БНБ).

С капитализирането на печалбите се очаква банките да финансират жизнени сектори на икономиката, които не са засегнати от кризата, и да отговорят на търсенето на кредити за нови проекти през 2021 г.

Тази политика на БНБ в защита на банковата система и икономиката като цяло идва на фона на решението на Европейската централна банка да поиска от кредитните институции в еврозоната да намалят дивидентите си с две трети през тази година в сравнение с обичайните, за да могат да се справят със загубите заради коронавирусната криза. Европейски политици вече недоволстват от това решение и като аргумент посочват субсидираната ликвидност от ЕЦБ, която  банките получават при отрицателни лихви и държавни гаранции за заемите.

С визия за 2021 г.

Дали ще се сбъднат надеждите за възстановяване на икономиката, ако не в краткосрочен, поне в дългосрочен хоризонт, ще зависи как ще се развие разпространението на коронавируса и колко бързо ще се ограничи с успешно масово ваксиниране.

Гуверньорът на БНБ гледа с оптимизъм към следващата година. Думата му за 2021 е “обещаваща”.

Банкерът посочи, че догодина ще се следват две основни групи от мерки, както глобално, така и в България. Едната е за по-високи фискални разходи, като тези мерки се провеждат от страна на правителствата. Втората е свързана със стимулиращата парична политика, като тези мерки се провеждат от централните банки.

Обнадеждаващ е и ръстът на спестяванията в банковата система - за първите десет месеца на годината депозитите са се увеличили с 5 млрд. лева, като домакинствата разполагат с 59 млрд. лева, а бизнесът - с 31 млрд. лева.

Банкерите са традиционни оптимисти и за тях предизвикателствата не са пречка, а поредно изпитание за водената политика. Те уверяват, че банките са добре капитализирани, свръхликвидни и готови да кредитират проектите на фирми и домакинства. Те отчитат, че банките успешно приключват процесите на консолидация, а с дигитализацията предлагат на клиентите си качествени продукти и услуги.