Тихомир Тошев: Банковите услуги на гише ще стават все по-скъпи

Всички услуги, които ползваме на гише в банков офис, с банков служител, ще стават все по-скъпи. За това предупреди в ефира на БНР Тихомир Тошев, кредитен консултант и изпълнителен директор на „Кредит център“.

По думите му темата се обсъжда и на ниво ЕС, тъй като тази тенденция към повишение не е само в България, но пък тя се усеща най-рязко именно в по-бедните страни като нашата.

Според Тошев на голяма част от банките таксите за онлайн банкиране са минимални, а има и доста операции без такси.

„Преди години Европейският парламент забеляза, че банковите такси нарастват в доста различни страни, тогава се въведе евродиректива, която след това се обърна в закон, който се прилага и у нас. И сега всяка една банка в ЕС е длъжна да предлага на потребителите банкова сметка с обикновените, стандартни операции, като таксите са фискирани около средните за пазара и които са обявени на сайта на БНБ“, обясни кредитният консултант.

Той добави, че има инфлация, а самият разход да се поддържа офис нараства и заради това в следващите години ще виждаме как банките ще оптимизират клоновата си мрежа. 

Относно срочните депозити Тошев посочи, че банките, които предлагат такива депозити, вече са много малко, а повечето изобщо са премахнали тази възможност.

„Всички големи банки нямат лихви по депозитите. Банките са пълни с пари. Тъкмо бяха позаглъхнали последиците от предишната световна финансова криза и се появи COVID кризата, която въпреки че не е толкова тежко финансова, пак събуди спестовни настроения. В момента българите държим над 62 милиарда лева в банките, а на банките това им е разход. Раздадените кредити са 28 милиарда лева. Другите пари тежат на банките, затова те не плащат лихви по депозитите. За свръхналичности банките въведоха такси – ако вие сте спестили над 400 хил. лева, банката ви взема и такса“, припомни Тошев.

Той подчерта, че тъй като повечето банки не плащат никакви лихви върху спестените средства, хората си държат парите в обикновени разплащателни сметки.

Въпреки че депозитите се увеличават, много малка част от българите успяват да спестяват, коментира още кредитният експерт.

„Малките депозити намаляват и се теглят. Масовият българин не може да заделя и даже харчи част от заделеното. Около 20% от българите са тези, които забогатяват и трупат повече депозити. 80% по-скоро са в другата част, където им се налага дори да харчат част от малките си спестявания“, обясни той.

Експертът отбеляза още, че извън традиционната форма на инвестиция в недвижим имот, много хора вече започват да се оглеждат и за други инструменти, с които да защитят парите си срещу инфлацията: злато, взаимни фондове, застраховки живот с инвестиционен характер, допълнително пенсионно осигуряване.