КНСБ подкрепя целите на правителството за ръст на минималната заплата

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му, пише синдикалната организация в съобщение до медиите.

Тя припомня, че това е нейно дългогодишно искане, което мотивира на всяко тримесечие чрез изследването „Заплата за издръжка“. Към септември 2021 г. заплатата за издръжка на един човек, който работи и живее сам, трябва да бъде в размер на 1103 лв. нето или 1421 лв. бруто, а ако домакинството е тричленно (двама работещи и едно дете до 14 г.), заплатата за издръжка трябва да бъде общо 2558 лв. в брутен размер (1985 лв. нето) или по 1279 лв. бруто за всеки работещ родител (992 лв. нето).

КНСБ отбелязва, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на заплатата за издръжка, по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) към август 2021 г. Според синдиката това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите, част от която е и минималната заплата.

Синдикалната организация напомня, че приходите в бюджета идват основно от данъци, плащани от гражданите. През 2021 г. едва 3,1 млрд. лв. са постъпили в хазната от данък върху печалбата и цели 23 млрд. лв. от облагане на трудови възнаграждения, ДДС и акцизи. „Въпреки това национално представителни работодателски организации продължават да спекулират и твърдят, че българският работник не заслужава дори най-ниската в Европейския съюз минимална работна заплата“, пише КНСБ.

Според синдиката минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на заплатата за издръжка, която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота.
КНСБ опровергава твърденията на работодателски организации, че увеличение на минималната работна заплата ще доведе до спад на заетостта. „Мнозинството от емпиричните изследвания по темата отричат съществуването на такава зависимост, дори напротив - нарастването на МРЗ стимулира ръста на заетостта, потреблението и икономическия растеж“, пише синдикалната организация.

Тя посочва като добри примери от последните месеци Словакия, където МРЗ за 2021 г. бе фиксирана на 57% от средната за страната, а в Испания се заложи средносрочна цел от 60% минимална заплата спрямо СРЗ. За сравнение, в България това съотношение е около 42-44% в продължение на 10 години, а в страни като Северна Македония и Сърбия, които не са членки на ЕС, МРЗ е по-висока спрямо България с около 20%. Разликата между най-високата МРЗ в ЕС (Люксембург) и най-ниската (България) е седем пъти, отбелязват от КНСБ.

На този фон производителността на труда на един зает вече е 50,8% от средното европейско ниво, или разлика от едва 1,9 пъти. По данни на Министерството на финансите от есента на 2021 г., производителността на труда през изминалата година е най-висока спрямо предходните шест години, а вътрешното потребление продължава да бъде основният двигател на растежа, а не частните инвестиции, пише синдикатът.

Той припомня, че изминалата 2021 г. беше първата, в която работещите на минимална заплата са загубили реална покупателна способност от цяло десетилетие насам, а бизнесът в малките общини плаща по-ниски заплати от пазарните, тъй като пазарът е отдавна несъвършен.

„Една държава е толкова богата, колкото е богат нейният най-беден работещ гражданин. А в България бедните и работещи граждани са много. Минималното възмездяване на работещите в България трябва да осигурява необходимата издръжка за техните семейства“, се казва в позицията на КНСБ.