ЕС ще може да пренаписва бюджетите на страните от еврозоната?

Европейският съюз ще се сдобие с доста повече власт като например да пренаписва бюджетите на страните-членки на еврозоната, надхвърлили ограниченията за дълга и дефицита, сочат предложения, които ще бъдат обсъждани на срещата на високо равнище на лидерите на ЕС в края на работната седмица и записани в проектодокумент, до който са се добрали от британския вестник Financial Times.

Предложенията са част от амбициозен план еврозоната да се превърне в по-интегриран фискален съюз, предоставяйки на Брюксел повече власт да действа като министерство на финансите за 17-те държави-членки на валутния съюз. Проектодокументът съдържа и планове за банков и политически съюз.

Германия иска строг контрол върху националните бюджети като предпоставка за обединяване на държавните дългове в еврозоната и предложението изглежда като част от усилията на правителството на страната да подкрепи процеса към емитиране на общи облигации на региона.

Според плановете за по-интегриран фискален съюз Европейската комисия трябва да представи подробни корекции за страна, нарушила изпълнението на ангажиментите си. Промените ще бъдат поставени на гласуване от всички членки на ЕС.

Макар че бюджетните поправки ще бъдат представени като „предложение“, ЕС разполага с нов мощен инструментариум за санкциониране на страните, които не приемат подобно предложение, включително налагането на големи глоби.

Мерките надхвърлят доста плановете, представени от ЕК през миналата година, които предоставят на Брюксел властта да преразглежда бюджети преди приемането им от националните парламенти, но не и властта да нарежда промени.

Длъжностни лица предупреждават, че документът все още се разработва. Четиримата му съавтори – председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, президентът на Европейската централна банка Марио Драги и председателят на съвета на министрите на финансите на страните от еврозоната (т. нар. Еврогрупа) Жан-Клод Юнкер – се срещнаха вчера следобед, за да прегледат черновата, като очакванията бяха тя да бъде разпратена до правителствата на отделните държави тази нощ.

Освен новите правомощия на Брюксел проектодокументът включва и предложения за изискване всяка година правителствата на еврозоната съвместно да съгласуват дълговите си нива и „горната граница“ на бюджетните си дефицити. Ако една страна се нуждае от увеличаване на заеманите средства, тя ще бъде принудена да получи одобрението на останалите правителства на страните от еврозоната.

Макар че в документа не се призовава за незабавни действия в посока на общи еврооблигации, той предвижда междинни стъпки, включително проучване на ограничено обединяване на краткосрочен дълг – т. нар. „евробонове“.

Формирането на погасителен дългов фонд, предложен за пръв път от комисия германски икономически експерти, който да покрива онази част от настоящите дългове на страните от еврозоната, която надхвърля 60% от брутния им вътрешен продукт, също е представен като възможна междинна стъпка.

Предложенията за банковия сектор включват идеи, които вече бяха огласени, като например призив към лидерите на страните от еврозоната да предоставят правомощия на спасителния фонд в размер на 500 млрд. евро директно да влива капитал в проблемни банки.

Предлага се и създаването на общ надзорен орган за банките от ЕС с правомощия, простиращи се над много повече банки, отколкото се смяташе първоначално.

Подкрепяният от Германия план включваше само големите банки, действащи в международен мащаб, но черновата предлага новият надзорен орган да се намесва и в по-малките банки, ако забележи някакъв риск. Германия се съпротивляваше да предостави на властите в ЕС правомощия върху нейните политически мощни регионални банки.