Испанският премиер Мариано Рахой ще открие, че е трудно да избегне искането на всеобхватна спасителна помощ за страната въпреки мерките, одобрени на срещата на високо равнище на Европейския съюз за подпомагане на задлъжнелите испански банки и за облекчаване на натиска върху доходността по държавните облигации, посочва Ройтерс.
В петък лидерите на държавите-членки на еврозоната се споразумяха спасителните фондове за региона да финансират директно проблемни банки от началото на следващата година и да изкупуват облигации в подкрепа на затруднени страни в опит да преодолеят дълговата криза в региона, заплашваща общата европейска валута.
Споразумението обаче не бе детайлизирано и Рахой ще се изправи пред продължителни и трудни преговори, за да договори окончателно спасителната помощ, докато рецесията се задълбочава, публичният дефицит на страната нараства и един от всеки четирима работоспособни испанци е без работа.
Инвеститори и длъжностни лица твърдят, че мерките може да не бъдат реализирани достатъчно бързо, за да задържат страната на повърхността, преди 100-те млрд. евро да достигнат до испанските банки.
„Испания остава в рисковано положение. Общият ѝ дълг, публичен и частен, продължава да е огромен ... От ключово значение е да се види дали рекапитализирането може да бъде извършено достатъчно бързо“, заяви високопоставен представител на ЕС, присъствал на срещата на високо равнище в Брюксел през миналата седмица.
Най-малко 40 млрд. евро ще бъдат нужни през следващите няколко седмици, за да бъде предотвратен крахът на национализираните кредитни институции Bankia, CatalunyaCaixa, NovaGalicia и Banco de Valencia, заявиха източници от испанското правителство, а остава неясно откъде ще дойдат парите.
Испания трябва да подпише меморандум за разбирателство по програмата за рекапитализиране на банките до 9 юли, но много подробности остават неизяснени.
В допълнение правителството трябва да продължи провеждането на редовната си програма за финансиране на дълга, като остава да бъдат емитирани държавни ценни книжа на стойност около 100 млрд. евро до края на годината.


Археологическо откритие във Варна изпревари цивилизациите на Древен Египет и Месопотамия
Убийството на Георги Марков и ролята на КГБ отново във фокуса на британско разследване
Варна е и областта с най-голямо търсене на учители и преподаватели в страната
Хлябът поскъпва, производителите изнемогват
Експерт във Варна: За да защитят децата си, възрастните трябва да научат колкото може повече за ИИ
Технологичните сривове: Ето една теория защо всичко се разваля
Остарелият софтуер не е проблем, ако бизнесът управлява риска
Норвегия разширява проучванията за нефт и газ в Арктика близо до Русия
В сянката на Русия Норвегия разширява енергийните си граници в Арктика
Как да спасим следващия Дженсън Хуанг от самия него
Китайско качество? Покривът на нов SUV се... набръчка
Властите в Швеция подменят пътни знаци заради руски танк
Stellantis се оттегля изцяло от моторните спортове
Следващият Maybach ще има водопад в салона
Пет нови брутални кросоувъра от Китай, които копират Defender
Полезно ли е да спите с котката си в едно легло?
Каримански: Държава да се заеме с предизвикателствата пред бюджета
Петко Петков е избран за член на ВСС от квотата на следователите с 323 гласа
Акция на ГДБОП в дома на автоексперта Станимир Карапетков
Петгодишният кибершпионаж срещу институциите ни не е изолиран случай
преди 14 години Обяснението е, че не се спасяват банки (банките са само посредници), спасяват се парите на вложители. Според сегашната икономическа парадигма, тези пари са вложени в банките за да бъдат управлявани по-добре (защото спестителите не знаели какво да правят с тях). Предполага се, че банкерите ще намират хора, които знаят какво да правят с парите. Оказва се обаче, че банкерите също не знаят какво да правят с тези пари защото е по-лесно да си обикновен лихвар - даваш пари, прибираш лихва и толкоз. Това, да следиш колко ефективно се влагат тези пари е кауза пердута и банкерите го правят (ако и когато изобщо го правят) само проформа. Поради това, банкерите раздадоха поверените им пари на огромна маса спекуланти (вкл. обикновени хора), решили и повярвали, че цените на жилищата вечно ще растат и така ще ударят кьоравото във въздуха. Уви, не стана така, но парите са вече раздадени и ги няма. А кредитите трябва да се връщат. И така. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Трябва да се въведе отделен данък - данък спасение , който да отива директно в банките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Явно тайната за спасяването на Испания ще е в "подробностите". Както и да Испания е оправиха, но остава Италия, която май е и по-тежкия случай. И ако се върви по този път, разпад на ЕС изглежда много по - вероятен. Все пак Германия, като че ли разбира че пътя е към федерален съюз защото от създаването си ЕС е "нито рак, нито риба". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Аз не живея в Бг , и за съжаление и за добро , всяко нещо има + и - , та тука си плащаме данъците , но как да си обясня че с моите данъци с които искам да се плаща образованието и здравеопазването на децата ми се спасяват частни банки. То все едно да дойдат да спасяват моята фирма ако я закъсам. Как да го разбирам , освен с корупция по най високите етажи в ЕU. То вече няма политика всичко се командва от една шепа банкери . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години След новината за финансова помощ за Испания, дойде другата. Че Испания засега ще се въздържа от мерки за икономии. Значи, ще си продължават както досега. По гръцки. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години ИзГърчи се таз Европа и това е! Връщане няма! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Пуши, пуши вече пожара в финансовата система.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар