Само банкова помощ може да се окаже недостатъчна за Испания

В държавната хазна вече има около 40 млрд. евро в брой благодарение на по-добрите пазарни условия в началото на годината, но облигациите на стойност 27,5 млрд. евро, чийто срок на погасяване изтича през последната десетдневка на октомври, изглеждат особено предизвикателно.

Част от проблема на Испания е, че правителството, което настояваше, че няма да има нужда от спасителна помощ, изпрати поредица от объркващи сигнали за състоянието на публичните финанси и банковата система. Рахой изгуби голяма част от кредита си пред останалите лидери на страните от еврозоната и може да осъзнае, че е трудно бързо да си върне доверието им.

„В най-добрия случай той бе непохватен, но по-скоро бих казал, че беше ужасен“, заяви представителят на ЕС, пожелал да остане анонимен, визирайки Рахой. „Ще видим колко дълго ще успее да издържи и да продължи да финансира страната си при това ниво на разходите“, добави той.

Доходността по испанските държавни облигации се понижи минимално след срещата на високо равнище – с 4 базисни пункта до 6,36% - но съмненията около споразумението започнаха да се промъкват на пазара.

Очакваните 40 млрд. евро за рекапитализиране на банките ще вдигнат нивото на испанския публичен дълг до близо 84% от брутния вътрешен продукт в края на годината, но задържащата се висока доходност по испанските облигации ще го увеличи допълнително.

Рахой обмисля нови мерки в областта на данъците, включително увеличаване на ДДС, нов данък за компаниите от сектора на енергетиката и отмяна на данъчните облекчения за закупуване на недвижими имоти, за да компенсира нарастващия публичен дефицит. Мнозина икономисти обаче смятат, че това само ще задълбочи втората рецесия, в която изпадна страната само за последните 3 години.

Дефицитът на централното правителство достигна 3,41% от БВП между януари и март, а това съвсем близо до годишната цел от 3,5%.

Макар Европейската комисия и Германия да обявиха, че Испания може да получи още една година за понижаването на бюджетния дефицит под 3% от БВП, каквито са правилата в ЕС, а това означава края на 2014 г., Мадрид остава под критичния поглед на партньорите си от съюза.