Това е най-очевидно в случая с Гърция, която от икономическа гледна точка сега е по-стабилна, отколкото дори в началото на кризата. Докато съотношението на дълга към БВП в размер на 175% изглежда доста високо, разходите за обслужване на дълга на Гърция и нейната матуритетна структура са едни от най-благоприятните в еврозоната.
Дори и МВФ сега счита, че Гърция има шанса да достигне целите си за дълга дори без по-нататъшно поемане на нови задължения.
Онова, което тревожи пазарите, е нестабилната политическа ситуация в Гърция. Радикалната популистка партия СИРИЗА води в проучванията и заплашва да предизвика предсрочни избори през следващата година, като отказва да подкрепи всеки кандидат за президент. Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас се опитва да се представи в един по-умерен образ. Но пазарите се опасяват, че водено от СИРИЗА правителство може да компрометира напредъка, постигнат в рамките на сегашната коалиция.
Безработицата започва да пада. Банките изглеждат добре капитализирани, а новият Закон за несъстоятелността може да ги улесни да се справят с необслужваните кредити. Бавно, но сигурно, структурните реформи деблокират пречките пред икономическото ребалансиране.
В отговор на това правителството се стреми да изолира Ципрас и партията му, като се опитва да преговаря за по-ранно излизане от спасителната програма на Гърция. Тази високорискова стратегия имаше отчасти обратен ефект през миналата седмица, тъй като реакцията на пазарите показа, че инвеститорите не са готови да подкрепят Гърция без предпазната ѝ мрежа. Но това също показа на гърците, 20% от които признават, че не знаят за кого да гласуват, рисковете от предаването на властта на СИРИЗА.
Междувременно политическите рискове в цялата еврозона растат. Сегашният икономически спад подчертава идеологическата пропаст между тези, които вярват, че сегашната криза може да бъде решена само чрез по-нататъшно фискално и монетарно стимулиране, и онези, които вярват, че такива мерки могат да задълбочат дълговите проблеми на района, докато устойчивият растеж зависи от премахването на пречките за инвестиция.
Това означава ремонт на корпоративните, домакинските и банковите баланси, намаляване на данъците и правителствените разходи, рационализиране на бюрокрацията и реформиране на продуктовите и трудовите пазари.
В основата на това разделение сред политиците в еврозоната е централната главоблъсканицата от еврокризата: дали валутата ще оцелее по германските или италианските правила. Дали еврото ще бъде по-силна валута, ако се осланя на фискална дисциплина, конкурентоспособни икономики и национална отговорност? Или ще бъде слаба валута, принудена да разчита на разходи, предизвикващи дефицити, девалвация, инфлация и в крайна сметка издаване на общи облигации.
Този сблъсък се поляризира около два основни въпроса: дали фискалният пакт на еврозоната ще оцелее предвид отказа на Франция и Италия да се подчиняват на правилата и дали ЕЦБ ще започне да купува държавни облигации въпреки германската опозиция.
Грубо казано, германският евроскептицизъм е подхранван от страховете, че Германия ще бъде накарана да поеме все по-нарастващите дългове на страните, които се отказват да реформират своите погрешни икономически модели, основани на връзкарство и защита на корпоративните интереси. В същото време френският и италианският евроскептицизъм се раздуха от страховете, че вдъхновените от Германия политики заплашват да смажат техните икономики и начин на живот, без оглед на националния суверенитет.
Продължителната стагнация рискува да изостри този разрив до момента, в който пазарът ще се запита дали оцеляването на еврозоната е възможно, независимо дали по германски или италиански правила. И тогава вече наистина еврокризата ще се завърне.


Верижна катастрофа в София
Кметът на Варна: Говорил съм с много министри за ремонта на Аспаруховия мост
Седмичен хороскоп 23 ноември - 29 ноември 2026
Навършват се 5 години от трагедията с 9 жертви в дом за възрастни в село Рояк
11 месеца след катастрофата с две жертви на Колхозния започва делото срещу шофьора
България е подходяща за дейта центрове, но администрацията трябва да се забърза
Истинският скандал около Nvidia не е свързан с чиповете
Наистина ли са ни нужни 92 000 души на климатична конференция?
Пет направления, по които САЩ и Китай се сблъскват в AI сферата
Сривът в оценките на технологичните акции открива инвестиционни възможности
Това Porsche трябваше да бъде почти „вечно“
Ferrari показа нов модел, проектиран за писта, но с разрешение за пътя
Само срещу 4100 долара американец се сдоби с кола за 140 000 долара
Евро 7 ще може да спира PHEV по време на движение
Пенсионер си направи Bugatti Type 35 за 6000 евро
Николай Попов: Посегнаха и на гроба на Сияна, но няма да ме уплашат
Дронове атакуваха още един руски кораб край бреговете на Либия
Благомир Коцев: Готов съм да продължа битката за Варна, атаките в Черно море застрашават туризма и корабоплаването
Разузнаването на САЩ охлади тона на Тръмп: Путин не ни е приятел
Енергийният министър: Няма да има поскъпване на тока и парното през зимата, газа може да поскъпне


преди 12 години именно много точно казано, ако от Вашингтон престанат да се праат на шефове, проблемите ше изчезнат аламинута .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар