Индустриалното сърце на Европа се измества на изток

Индустриалното сърце на Европа, описвано някога като "Синия банан", простиращ се от Манчестър до Милано, се премести на изток, точно както политическият център на гравитация на Стария континент се измести към Германия, пише в свой анализ Пол Тейлър от Ройтерс.

Терминът бе създаден през 1989 г., когато падна Берлинската стена, и целеше да опише работата на френския географ Роже Брюне, очертал производствен мегаград, който се вижда от космоса през нощта като лента от светлини, извиваща се от Англия до Италия през Холандия, Белгия, Западна Германия и Швейцария.

Брюне се е безпокоял, че Франция, чиято силно централизирана икономика, доминирана от Париж, изпада от картата. Той развил концепцията, за да призове правителството да инвестира в инфраструктура, която да свързва оста Париж - Лион - Марсилия с високо урбанизирания европейски гръбнак от около 110 милиона души.

Четвърт век по-късно промишлената география на континента се е изменила. По-подходящо изображение би било златна футболна топка с център в Южна Германия и достигащ Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Румъния.

"Свидетели сме на огромно преместване и концентрация в една Централноевропейска производствена ядка, посочва Михаел Ландесман, който е научен директор на Виенския институт за международни икономически проучвания.

Бившите комунистически страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г и 2007 г., станаха продължение на производствена линия на германската промишленост, като вече не само доставят суровини и компоненти, но сглобяват коли и някои индустриални машини.

Заетостта в промишлеността спадна навсякъде в Европа като дял от работната сила, но най-рязко това се наблюдава във Великобритания, Франция и Белгия, като икономическата криза след 2008 г. ускори тенденцията, предизвикана от глобализацията на веригите на доставки.

Изместването в баланса на търговия на ЕС, който вече обединява 28 страни, през десетилетието от началото на разширяването му на изток предлага поразяваща картина.

Районът на златната футболна топка - Германия, Холандия, Чехия, Словакия и Румъния - е увеличил дела си на търговия вътре в ЕС с общо 5,3 процентни пункта между 2004 и 2013 г., последната година, за която са публикувани данни. Най-голямо е увеличението за Германия с 2,2 процентни пункта. За същия период регионът на Атлантическата дъга, обхващащ Великобритания, Франция, Ирландия, Испания и Португалия, е загубил общо 4,4 процентни пункта от дела си на вътрешния пазар на ЕС, най-вече заради Испания и Великобритания. Италия също е изгубила 1,7 процентни пункта.

Колко голямо е значението на всичко това е тема за обсъждане. До известна стенен работните места в промишлеността са заменени от растеж на бизнес услугите, особено във Великобритания, която тъкмо изпревари Франция като втора по големина европейска икономическа сила. Работните места в развитите икономики изискват вече изключително висококвалифицирани кадри, а дейностите, за които не се изисква висока квалификация, са преместени в региони с нисък разход за труд.

При икономиката, основана на знанието, местонахождението може да изгуби значението си и промишлените заводи могат да залинеят в Европа, както въглищните мини и стоманодобивните заводи в края на 20-ти век. Германия все пак изгради икономическото си господстващо влияние в Европа, като запази най-голямата производствена база.

По-притеснителното е, отбелязва Ландесман, че южната европейска периферия до голяма степен е изгубила промишлената си връзка с центъра, след като дълговата криза в еврозоната принуди Гърция, Испания и Португалия да поискат спасителна помощ за правителствата и банките си.

Икономистите предполагат прекалено самонадеяно, че такива тенденции ще се балансират от само себе си с времето, посочи Ландесман. Според него загубата на производствен капацитет в южната периферия на Европа налага да се вземат мерки, за да нарасне експортният капацитет на страните от този регион.

Не всички са толкова мрачно настроени. Най-новите данни от Евростат, статистическата служба на ЕС, сочат, че износът от Испания, Португалия и Ирландия отново нараства. Ирландия е била страната с най-бързо растяща икономика миналата година в еврозоната с растеж от 4,8 %, а Испания отчете растеж от 2%, като най-накрая започва да променя ситуацията на масова безработица.

Американските автомобилни гиганти Ford и General Motors направиха големи инвестиции за увеличаване на производството на автомобили в Испания. Парадоксално Испания увеличи индустриалната си брутна прибавена стойност, макар че загуби работни места в производството заради голямо повишение на производителността.

Тези променящи се модели са загадка за вземащите решения в ЕС и за Европейската инвестиционна банка, като обмислят как да насочат планирания стратегически инвестиционен фонд на стойност 315 млрд. евро, за който е предвидено да привлече частен капитал за дългосрочни инфраструктурни проекти.

Дали приоритет трябва да бъде преодоляването на нарастващото разделение между Севера и Юга, повторната индустриализация на промишления пояс и маслиновия пояс, съсредоточаването върху зависимостта от изкопаеми горива, като внасяния от Русия газ, или пък насърчаването на проучването и развитието в индустриалния център?

Макар да признават, че би било безполезно да се преобръща ходът на индустриалната концентрация, Венсан Осилу и Арно Амабил от френската правителствена агенция за планиране France-Strategie, се аргументират в документ, че ЕС има нужда от стратегически инвестиции, насочени към най-затруднените региони. Те защитават освен това идеята за специален фонд на еврозоната, който да предоставя кредити и субсидии за развитие на проучванията, дребния бизнес и професионалното обучение в най-бедните зони от периферията.

Това е и политически дълг, така че Европа да бъде свързвана с положителни, ориентирани към бъдещето проекти, а не само с налагане на бюджетни мерки за икономии, посочват те, като предупреждават, че нарастващите индустриални различия биха могли, в противен случай, да предизвикат политически взрив.

(БТА)