Economist: Норвегия трябва да преоткрие викингския си дух

Това е капиталистическа държава, но в нея преобладават държавните предприятия; петролен гигант е, но се въздържа от потребление, което бие на очи. Десетилетия наред този необикновен икономически модел служеше на Норвегия добре: през 1970 г. страната се нареждаше по средата в класацията на европейските държави по доход на глава от населението. Днес норвежците са по-богати от всеки друг европеец с изключение на жителите на Люксембург. Моделът обаче започва да издъхва, пише в свой анализ списание Economist.

Възходът на Норвегия започва с добиването на първия петрол от континенталния ѝ шелф през 1971 г. Тогава енергийният сектор предизвиква икономически подем и превръща Берген от рибарско селище в промишлен център. В него се създават компании, специализирани в добива на въглеводороди изпод бурното море, а хотелите се пълнят с работници от петролния сектор.

Този подем стана още по-осезаем, когато петролът започна да поскъпва, оттласквайки се от 10-те долара за барел в края на 90-те години и достигна близо 150 долара през 2008 г. В момента петролът и газът представляват около една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на Норвегия и почти половината от нейния износ. Скорошният спад на цената на петрола до около 50 долара на барел даде заден ход на всичко това, допълва анализът.

Economist припомня, че националната петролна компания на Норвегия Statoil отчете понижения на цената на книжата си, както и на печалбата си. От своя страна петролните компании съкратиха 10% от работниците си и може да съкратят още 20%.

Също толкова притеснителна за страната, която преуспява в производството на оборудване за добив на петрол от дълбините на морето, е разширяващата се индустрия на фракинка, при който за добива на петрол и газ от пластовете глинести шисти се използва различна технология.

Слабости

Петролният спад разкри две слабости на норвежкия модел. Първата е бюрократизмът, роден от ентусиазма на страната да прегърне държавния капитализъм. Норвегия притежава около 40 на сто от фондовия пазар със значителен дял в големия телекомуникационен оператор Telenor, производителя на алуминий Norsk Hydro, производителя на торове Yara, банката DNB и Statoil. Това води до създаването на една хомогенна корпоративна култура.

Норвежците обичат да се хвалят с водещата си позиция в света при равноправното представяне на половете в компаниите, тъй като закон задължава фирмите да запазват 40% от местата в съветите си за жени. Този баланс обаче не компенсира еднообразието във фирмената култура. Голяма част от най-високопоставените представители на бизнеса са учили заедно в Норвежкото училище по икономика и все още са неразделни.