A колко дивизии има ЕЦБ?

"А колко дивизии има папата?"

Изказването е на Йосиф Сталин и е в отговор на въпрос от страна на Молотов, който посочва Ватикана като политически противник. С това изказване още преди десетилетия управителят на германската централна банка Бундесбанк Карл Ото Пьол илюстрира ограниченията пред централните банки. Според Дейвид Марш от MarketWatch днес президентът на ЕЦБ Марио Драги би трябвало да закачи този цитат на стената в кабинета си, особено предвид това, че мнозина политици в Европа гледат към Франкфурт, където е централата на ЕЦБ, недосегаема сякаш зад крепостни стени.

Централните банкери понякога изглежда са на различно, по-високо ниво от политиците на изборна длъжност. Президентът на ЕЦБ нерядко e споменаван в медиите като „Супер Марио“. В крайна сметка обаче политиците, а не технократите, имат последната дума за паричната политика, коментира Марш.

Размахът на политиките на Драги се определя не от реториката му в Лондон или Ню Йорк, а от настроението и посоката на политиката в Европа, за съжаление, тя не е приятна гледка. 

Във Франция крайнодесният Национален фронт на Марин льо Пен стана първа политическа сила след местните избори в неделя. От Русия и Унгария до Турция и Полша се връща ерата на силните лидери. Германският канцлер Ангела Меркел, която управлява най-голямата европейска икономика, е обект на натиск от всички страни, коментира изданието.

Финансовите пазари очакваха прекалено много от ЕЦБ на 3 декември. Тогава банката намали още повече лихвата по депозитите и удължи програмата си за стимули поне до март 2017 г. Бундесбанк и други по-консервативни централни банки се противопоставиха на допълнителното облекчаване във време, когато Федералният резерв на САЩ се готви да вдигне лихвите от исторически ниските им нива.

Драги носи част от вината за неуспешната комуникация. Тактиката му изглежда е да насърчава пазарните очаквания, ще нещо наистина голямо ще се случи (на което Бундесбанк обикновено се противопоставя). И ако това не стане, финансовите пазари се сриват и ЕЦБ е обвинена, че предизвиква нестабилност. Все пак ястребите, които са против разхлабване на паричната политика, изглежда предизвикаха Драги.

Историята помни любопитни случаи. Председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан беше възхваляван по време на мандата си, но в крайна сметка беше принуден да признае, че неоправдано гъвкавата парична политика допринесe за кризата през 2008-2009 г.

През 80-те години Карл Ото Пьол успяваше, също като Драги, да омайва публиката на събития в Ню Йорк и Лондон. Пьол обаче стъпва на земята под въздействието на останалите членове на съвета на банката и в крайна сметка беше принуден да отстъпи пред канцлера Хелмут Кол в диспута за управлението на икономиката при обединението на Германия.