Испания, в която луксозните коли се харчат като топъл хляб

В Посуело де Аларкон, близо до Мадрид, Lamborghini откри през 2013 г. първия си филиал в Испания. Бизнесът му въври добре в страна, където неравенствата се задълбочиха заради кризата и станаха тема на кампанията преди изборите в неделя, 20 декември.

Червената луксозна кола на витрината струва 272 000 евро, а вътре в салона са изложени три модела, чиято цена е 418 000 евро. „Ние постигаме заложените цели, не можем да се оплачем", казва продавачът Алберто Пахуело Фернандес. Той не посочва какъв точно е оборотът, но твърди, че през 2014 г. е продал девет нови луксозни коли.

Продажбите през 2015 г., продължава той, вероятно ще бъдат същите, та дори могат и да превишат тези резултати в страна, където над 21% от трудоспособното население страда от безработица, а това е второто най-високо равнище за този показател в целия Европейски съюз плътно след Гърция, пише в цитиран от БТА материал за AFP Даниел Силва. 

Недалече от магазина се строи луксозен жилищен комплекс, силно охраняван и затворен за широката публика - Ла Финка (La Finca). В него има голф игрище и къщи с близо 600 квадратни метра площ, отопляеми басейни. Началната им цена е 1,5 милиона евро.

Медиите в Испания разпалено следят отблизо конните състезания и любовните истории на Марта Ортега. Тя е сочена за глава на текстилната империя, създадена от баща ѝ Амансио Ортега, собственик на Inditеx, компанията майка на бранда Zara, и четвъртият в списъка на най-заможните милиардери в света.

Това е успех, който е само върхът на айсберга на богатствата, натрупани през най-тежките години на кризата - от 2008 до 2013 година.

Напомпан от борсовите печалби, броят на милионерите, или на хората, които притежават над един милион долара извън стойността на основното им жилище и предметите за потребление, нарасна с 40% между 2008 и 2014 г., за да достигне 178 000 души.

"Мизерни заплати"

В същото време броят на хората, които търпят "големи лишения", в страната се е увеличил два пъти от 2007 г., превишавайки 3 милиона души при население 46,5 млн., според изследване на неправителствената организация Oxfam. Експертите ѝ посочват Испания като една от страните с най-големи неравенства в Европа.

Неравенства, които според икономистите, се дължат на загубата на работни места, на мерките за строги икономии и на ниските заплати на фона на спада на данъците за най-заможните граждани на страната.

„Винаги е имало високи заплати, новото са мизерните заплати", казва директорът на Oxfam за Испания Хосе Мария Вера.

Според проучване на ICSA Group, компания, специализирана в сектора на човешките ресурси, и търговското училище в Барселона EADA, ръководните кадри са получили увеличения на заплатите, които превишават темпа на инфлацията.

Средната им годишна заплата е нараснала с 14,75% до 78 840 евро през 2014 г. спрямо 68 705 евро през 2007 г., година преди кризата, докато натрупаната през това време инфлация е 13,1%. Средната заплата в Испания през това време се е увеличала с 11,1% и е около 21 700 евро.

"Само ръководните кадри са увеличили покупателната си способност", отбелязва преподавателят в EADA Жорди Коста.

Всеки втори испанец (53%) посочва, че е станал жертва на социална деградация, според социолога Белен Барейро, директорка на института за проучвания MyWord. И така се стига до положение, че много испанци, които са си позволявали да пътуват, да си купуват кола и да се забавляват, се отказват от всичко това.

"За шепа хора нещата вървят добре, дори по-добре от преди, но за хората като мен последните години бяха много тежки", казва Лиджия Фернандеш, на 47 години, домакиня, с която се срещнах в едно кафе в Посуело де Аларкон.

Лиджия Фернандеш е родена в Бразилия. Преди 10 години се установява в Испания. През 2012 г. тя изгубила работата си в хотел в Мадрид и трябва да оцелява, чистейки апартаменти срещу половината от парите, с които тя е разполага преди време. "Нямам избор", казва тя.

На покрита автобусна спирка на улицата е поставен предизборен афиш на Народната партия на Мариано Рахой. От него премиерът на страната, чийто мандат изтича, защитава равносметката от постигнатото: "Един милион създадени работни места" за 2014 г.

В същото време опозицията, като се започне от "Подемос" ("Podemos" или в превод от испански "Ние можем"), която е антилиберална, и се стигне до Обединената левица (еколози и комунисти), за да се мине през Испанската социалистическа работническа партия), настоява за спешни социални мерки.