Избягване на следващата банкова криза в Европа

Бавно настъпващата банкова криза в Италия се влошава и ако не бъде спряна, може да доведе до системни вреди в еврозоната и извън нея. За да се спре тази опасност, Европейският съюз трябва да се реши да заобиколи някои правила, коментира BloombergView.

Акциите на третия най-голям кредитор в Италия – Banca Monte dei Paschi di Siena, се сринаха с около 75% тази година и се търгуват за около една десета от балансовата им стойност. В сряда бе наложена и забрана за къси продажби на акциите на банката. Monte dei Paschi е само една от групата италиански банки, затрупани с необслужвани заеми за около 360 млрд. евро, което се равнява на 20% от брутния вътрешен продукт на Италия.

Банковите кризи в Испания и Ирландия се дължаха на балони в недвижимите имоти, но кризата в Италия произлиза от култура на връзкарство, лошо управление и лошо кредитиране. Болестта на банките нарани и по-широката икономика. Докато кредитополучателите изпадаха в неизпълнение, банките се въздържаха от кредитиране, дърпайки растежа надолу.

Реформирането на банковата култура на Италия е задача, която ще продължи години наред, но в момента са нужни краткосрочни действия, за да се предотврати паниката. Най-простичкият подход би бил обезценените кредити да се изолират в подкрепяна от държавата „лоша банка“ - подобно на използваните в Испания и Ирландия. След това стабилизираната банкова индустрия може да възстанови жизненоважните си икономически функции да подкрепя инвестициите.

След финансовия провал на Гърция обаче Европейският съюз прие правила, които изискват от акционерите и кредиторите на фалираща банка да поемат голяма част от разходите за спасяването ѝ – т.нар. bail-in. По принцип това е добра идея. В Италия обаче това е почти невъзможно от политическа гледна точка, тъй като една трета от банковите облигации се държат от домакинства.

Резултатът е характерна за ЕС бъркотия с половинчати отговори и надежда изходът все пак да бъде възможно най-добрият. Бе приложена схема за привличане на частен капитал и секюритизиране на лоши заеми, която обаче не проработи. Доверието продължи да се влошава.

Италианският министър-председател Матео Ренци без съмнение се опитва да спаси политическата си кожа, но с право твърди, че Италия се нуждае от по-голяма свобода на действие, отколкото европейските правила позволяват. Ренци заложи поста си с референдум през октомври за реформа на конституцията. Засега обаче социологическите проучвания сочат, че може да изгуби. Ако това се случи, евроскептичното популистко движение „Пет звезди“ може да поведе страната в нова посока, която няма да се хареса на Европа – още по-малко след гласувания Brexit.

Коригиране на банките, което разпределя разходите по-широко би намалило тази опасност. Европа би трябвало да позволи това да се случи, възприемайки хода за мъдра инвестиция. В същото време трябва да настоява, че спасението и рекапитализацията са само първата стъпка. Когато системата се стабилизира, Италия трябва да предприеме цялостно преструктуриране на банките, изисквайки консолидация на мрежите от клонове и съкращаване на работни места.

Икономиката на Италия е достатъчно силна, за да устои на банковата си криза, ако към проблема се подходи сериозно. Това обаче е едно голямо „ако“. Ренци предоставя повече поводи от последните си предшественици за надежди, че страната може да премине през подобно изпитание, но ще се нуждае от помощта на Европа, за да го докаже.