Влиянието на силното евро върху инфлацията в еврозоната разделя банкерите в ЕЦБ

Сред представителите на Европейската централна банка цари разногласие дали да се определи конкретна крайна дата за програмата за количествено облекчение на срещата им през октомври, което увеличава шанса отново да оставят най-малкото опцията за продължаването ѝ, съобщава Ройтерс, позовавайки се на шест свои източници.

Упорито силното евро, което потиска инфлацията, води до разделение сред централните банкери, казва запознати с Управителния съвет на ЕЦБ източници.

Разделението е между „ястребите“ - водени от богатите северни страни като Германия – които са готови да спрат програмата за изкупуване на облигации за 2,3 трлн. евро и „гълъбите“, които искат да започнат ограничаването ѝ с някакъв месечен темп, казват източниците.

Това повишава възможността на 26 октомври централните банкери да намерят просто компромисно решение, без да бъде установена нито конкретна дата за приключване на програмата, или да отложат взимането на решение за декември, добавят източниците.

Основният спорен въпрос е продължаващото поскъпване на еврото спрямо други водещи валути, което заплашва да ограничи инфлацията в еврозоната, като направи вносът по-евтин, а износът – по-скъп.

ЕЦБ е отказала коментар по въпроса. Източниците отбелязват, че засега не е взето решение и дебатът остава отворен.

Ястребите възприемат силата на валутата като доказателство за силния икономически растеж на еврозоната, докато противниците им се опасяват, че тя отразява слабост на САЩ и Великобритания – два от основните икономически партньора на ЕС, и се страхуват от значителен ръст над 1,20 долара, казват източниците.

Централните банкери намериха сигурност в данните за заплащането в еврозоната миналата седмица. Сега те ще следят други показатели като цени и настроения до срещата си на 26 октомври, за да преценят дали инфлацията постепенно се насочва към целта на ЕЦБ от почти 2%.

Има обаче фактори, които са извън техен контрол.

Перспективата лихвените проценти във Великобритания да бъдат увеличени за пръв път от 10 години дава на ЕЦБ известна подкрепа, повишавайки паунда спрямо еврото.

От друга страна някои централни банки подчертават несигурността, която изпитват около това дали администрацията на САЩ ще успее да изпълни обещанието си да засили най-голямата икономика в света.

Това, заедно с мощните бури, ударили САЩ през последните седмици, застрашава да отложи плановете на Федералния резерв за още повишения на лихвите и ограничаване на курса на долара спрямо еврото.

„Основният източник на несигурност е свързан с американската икономическа политика: до каква степен те ще успеят да изпълнят [обещанията си]”, казва друг източник.

В този контекст някои централни банкери предпочетат да останат предпазливи и да запазят способността си да продължат изкупуването на облигации още веднъж следващата година, ако е нужно.

За да запази възможностите си отворени, председателят на ЕЦБ Марио Драги и други централни банкери говорят за „рекалибриране“ на програмата вместо „стесняване“.

Освен това като разпредели покупките си в по-дълъг период от време ЕЦБ може да отслаби очакванията за първо увеличение на лихвените проценти, което тя заяви, че няма да се случи преди края на програмата, казват двама от източниците.

Тъй като допустимите за покупка облигации на някои страни вероятно скоро ще свършат, ЕЦБ може отчасти да постигне това като отклони част от предварително зададените си квоти и купи повече корпоративни облигации, добавят източниците.

Други обаче се чувстват по-уверени в способността на еврозоната да издържи без покупки на облигации и се надяват, че ще се определи финалната им дата, дори това да се случи на срещата на 14 декември.

Те подчертават изчезващата възвръщаемост на схемата за печатане на пари и нарастващите странични ефекти върху надуването на финансовите и имотните цени.

„Ако данните потвърдят [възстановяването на инфлацията], трябва да сложим крайна дата на програмата“, казва един от източниците.