Brexit и европейската отбранителна дилема

Великобритания, с ядрения си арсенал и членството си в Съвета за сигурност на ООН, има специална роля в отбраната на Европа. Точно колко специална ще остане след Brexit обаче ще зависи от обсъжданията, започващи следващата седмица, коментира Politico.

Бъдещите отношения в отбраната ще бъдат в програмата на европейските представители следващия четвъртък като част от вътрешната подготвителна работа в очакване на втората фаза на преговорите за Brexit, които ще очертаят бъдещата връзка между Лондон и Брюксел. На теория тази втора фаза може да започне следващия месец.

Европейските страни в Централна Европа и в Прибалтика, от България до Литва, предпочитат Лондон да получи специален статут, който да му позволи да взима участие във взимането на решения около военни мисии и, потенциално, по индустриални проекти в сектора на отбраната, твърдят дипломати, които следят внимателно темата.

В Западна Европа страни като Дания подкрепят възможността страни извън ЕС да могат да участват във финансирани от съюза военни проекти – отваряйки вратата за потенциално британско участие.

Други по-силни страни обаче са по-склонни да направят подобна бъдеща уговорка само в зависимост от характера и резултатите на сегашната първа фаза на разговорите за Brexit.

“Париж и Берлин искат първо да видят как ще приключи първата част от разговорите“, каза европейски дипломат.

Враждебна сделка между Великобритания и Брюксел или вероятност от „твърд Brexit”, при който Великобритания излиза без сделка, ще унищожи всеки шанс за специална отбранителна връзка в бъдеще.

„Ако Великобритания се придвижи към твърд Brexit, ще бъде трудно да се изгради нужното доверие [за близко бъдещо сътрудничество]”, казва Роза Балфур, старши сътрудник в мозъчния тръст German Marshall Fund of the United States.

Отбрана на две скорости

Трети страни вече могат да се присъединяват към военни операции на ЕС, но нямат почти никаква роля в създаването им. Те могат да участват и в промишлените действия на сектора, водени от Европейската агенция за отбрана, с предварителното одобрение от страните членки на ЕС.

Излизането на Великобритания обаче се случва, докато ЕС предприема сериозна реформа на собствените си отбранителни амбиции, които означава, че бъдещата роля на Великобритания трябва да бъде предефинирана в този нов контекст.

Следващия понеделник около 20 страни от ЕС официално ще обявят намерението си да участват в засилено сътрудничество в отбраната – нещо като Европа на две скорости по отбраната, което се очаква да засили възможностите и оперативната съвместимост на блока.

За да постигнат тази цел, Европейската комисия стартира европейски фонд за отбрана през юни, който, освен всичко друго, предлага 90 млн. евро от сега до 2020 г. за военни проучвания и 500 млн. евро за 2019 и 2020 г. за развитие и придобивания. Целта е да се мобилизират и около 5 млрд. годишно в координирани разходи за оръжия и оборудване като дрони и хеликоптери.

А това създава привлекателни перспективи за британската военна индустрия.