Количественото облекчаване на ЕЦБ може да е намалило неравенството в доходите

Схемата за изкупуване на облигации, възлизаща на 2,6 трлн. евро, на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да е намалила неравенството в доходите, показа ново изследване на икономисти от банката. То оспорва твърденията на критиците, според които от изобилните стимули може да са се възползвали най-богатите домакинства, съобщава Ройтерс.

Засилвайки нагоре икономическия растеж, стимулите доведоха до създаване на работни места, от което са се възползвали домакинствата от най-бедните 20% на населението. Причината е, че програмата е изравнила разпределението на доходите и временно е спряла разширяването на „ножицата“ между бедните и богатите, твърди докладът, който незадължително изразява становището на ЕЦБ.

Критиците на схемата на ЕЦБ, създадена, за да генерира инфлация, твърдят, че тя ограбва бедните и обикновените спестяващи, докато в същото време облагодетелства богатите с множество финансови активи и домакинствата с големи ипотеки.

„Намаляването на безработицата и неравенството в доходите се вижда особено много в онези страни, например Испания, в които първоначалните нива на безработица са по-високи“, твърди докладът. „Ефектът до голяма степен може да бъде отдаден на непропорционално големия спад на нивото на безработица сред домакинствата с ниски доходи“.

Въпреки това покупките на облигации са направили малко, за да намалят неравенството в благосъстоянието и анализаторите твърдят, че дори от гледна точка на доходите влиянието е слабо в сравнение с историческата тенденция от растящо неравенство.

„Цялостните ефекти от паричната политика върху неравенството в доходите са скромни в сравнение с наблюдаваната трайна тенденция“, казва докладът, публикуван от ЕЦБ под името „Документ за дискусии“.

Количественото облекчаване би трябвало да приключи в края на тази година. Очаква се обаче ЕЦБ да запази купчината си облигации години напред, което би трябвало да помогне разходите за заеми да останат на рекордно ниски нива, за да подкрепят възстановяването.

Докладът твърди още, че макар че ниските лихвени проценти наистина да вредят на стойността на обикновените спестовни продукти, собствениците на такива активи са били компенсирани за загубите си чрез по-здравата икономика, която е подобрила покупателната сила на домакинствата, вдигайки заетостта до рекордни нива.

„Паричната политика през последните години облагодетелства повече домакинства и не допринесе за ръст на неравенството в благосъстоянието, доходите или потреблението“, твърди още докладът.