Интелигентният град на бъдещето ще зависи от гражданите, не от технологиите

Европейското публично финансиране даде старт на първото поколение проекти за „интелигентни градове“, нова концепция за устойчиво градско развитие, съсредоточено върху интегрираното планиране на енергията, мобилността и информационните и комуникационни технологии, пише Клеър Тейлър за Energypost.

Успешното развитие на подобен проект няма да се осъществи лесно. Преди всичко той изисква ангажираност от страна на гражданите, смятат експерти.

„Ангажирайки гражданите, ние можем да изградим автономно наследство, което ще окаже положително въздействие върху бъдещите поколения“, смята Матю Гросиан от германския институт за иновативни технологии Steinbeis-Europa Zentrum. 

Гросиан е мениджър на проекта „Remourban” - една от четирите концепции за интелигентни градове.

Remourban вече работи с три града в тази насока – Нотингам (Великобритания), Валядолид (Испания) и Тепебашъ (Турция).

Основните амбиции на плана за устойчива енергетика на Валядолид включват 5-процентно годишно намаление на автомобилния трафик, 75-процентно редуциране на енергията, използвана за улично осветление, както и повишаване на дела биомаса на местно ниво за производство на енергия.

Планът на Нотингам цели да бъдат намалени с 26% емисиите на въглероден диоксид спрямо нивата от 2005 г., както и 20% от електроенергията, произведена в града до 2020 г.

Мерките включват удвояване на размера на градската топлофикационна мрежа, разработване на местна биомаса, както и нейното използване при генериране на електричество от централите.

Според Гросиан някои от най-големите предизвикателства пред тези проекти са свързани с необходимостта от разработване на интеграционни решения, които ще влияят върху няколко области – енергийна ефективност, информационни и телекомуникационни технологии и т.н.

„За да бъдат ефективни, тези аспекти трябва да бъдат постигнат чрез взаимосвързани решения“, смята Гросиан.

Друго още по-голямо предизвикателство е да бъдат ангажирани всички заинтересовани страни.

„Интелигентните градове са изключително привлекателно за местните власти, тъй като представляват модернизираща сила, а също и чудесен начин за подобряване на качеството на живот и повишаване на конкурентоспособността на един град“, добавя Гросиан.

Интелигентните градове са тенденция, която продължава да се развива в цяла Европа. Чрез програмата на Европейската комисия (ЕК) за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ вече са финансирани 12 подобни проекта, които възлизат на обща стойност от 270 млн. евро от 2014 г. насам.

Пример за такъв град е италианският Милан, който се позиционира сред интелигентните градове още от 2013 г., насърчавайки проекти, вариращи от услуги за споделена мобилност до споделени работни пространства, обществени градини и дигитално производство.

Пиеро Пелизаро, главен директор по устойчивото развитие на Милан, признава предизвикателствата, които представи Гросиан.

„Пазарът не винаги е готов за подобни смели крачки“, смята той, добавяйки: „Ангажираността от страна на гражданите може да бъде трудна“.

Според Пелизаро „интелигентните градове се отнасят до идентифицирането на решения, които са част от ежедневието“.

„По-важно е да се съсредоточим върху развитието на интелигентната общност: университетите, промишлеността и гражданите“, смята още той.

Милано е водещ град при услугите за споделяне на велосипеди и е на една от първите позиции при споделянето на автомобили. Той е и първият град, който реконструира уличното си осветление, заменяйки старите халогенни лампи с LED осветителни тела.

Повече от две трети от европейските граждани живеят в градове, които продължават да растат, както на площ, така и по отношение на населението. Тези места с висока плътност на популацията са идеална среда за налагане на идеята за устойчиво развитие, каквито са и интелигентните градове. Всичко обаче зависи от броя на „интелигентните граждани“, без които подобни проекти са обречени на неуспех, смята Клеър Тейлър.