Цената на новия социален мир във Франция

В края на 2018 г. протестира с „Жълтите жилетки“ на Шанз-Елизе за социални реформи, а днес Ингрид Левавасьор изготвя списъка със задължения на водопроводчик в нормандско занаятчийско предприятие. Тя гледа на страната си с учудване. "По време на митингите на „Жълтите жилетки“ винаги ни казваха, че няма пари. Днес милиардите падат от небето!", казва тя, се посочва в анализ на Джордж Блум за Die Zeit.

Ингрид има предвид държавната подкрепа за френската икономика в разгара на коронакризата. Френският финансов министър Бруно Льо Мер планира да представи пакет от икономически стимули на стойност над 100 млрд. евро в рамките на Парижкия съвет на министрите следващия вторник. И въпреки че Левавасьор преди не е била съгласна с управляващите, сега казва: "Не мога да критикувам финансовите усилия на правителството“.

На Шанз-Елизе французите вероятно ще носят маски вместо жълти жилетки по нареждане на парижката префектура. Пандемията промени Франция, пише Блум.

Във френските градове нямаше големи протести срещу ограниченията около коронавируса като в Берлин и Щутгарт, въпреки че мерките са много по-строги. Президентът Еманюел Макрон, не особено предпочитан сред хората в началото на пандемията, отново се радва на одобрение в анкетите.

Рейтингът на одобрение гравитира около 40% - значително по-добър от предшествениците му Франсоа Оланд и Никола Саркози след същото време, прекарано на тази длъжност. 

„Ако коронавирусът носи нещо добро, това е, че събужда истински дух на трансформация в страна, устойчива на промени, като Франция“, казва Бруно Бонъл. Бившият успешен в световен мащаб предприемач за видеоигри вече е член на Националното събрание за движението на Макрон „La République en Marche“.

За Бонъл планът с икономически стимули е израз на този нов дух. Освен всичко друго той включва обсъжданото от години намаляване на данъците за индустриалните компании на стойност 10 млрд. евро. 19 милиарда евро са заделени за борба с младежката безработица - това включва и бонус за компаниите, които приемат млади специалисти на работа. Програмата не е изненада, като се има предвид, че брутният вътрешен продукт на Франция се свива с 19% през първото полугодие на годишна база и че страната е изложена на риск от милион нови безработни до края на годината. Но е изненадващо колко обединена е Франция, подчертава Блум.

„Общата сума на пакета не е достатъчно амбициозна, но намерението е правилно ", казва Мохамед Оуседик, национален секретар по индустриалната политика в Общата конфедерация на труда (CGT), която е второто по големи браншово сдружение в страната. Миналата зима то проведе най-дългата стачка в следвоенния период за противопоставяне на пенсионната реформа на правителството, която беше отложена заради пандемията. Въпреки жестоката враждебност служители на CGT като Оуседик помогнаха на парижките министерства да оформят икономическите мерки. „Нашият подход е съвет, не правим нищо едностранно“, коментира близък до министъра Льо Мер сътрудник.

По-конкретно, става дума за активизиране на железопътната мрежа - тема, по която правителството не може да игнорира CGT.

Ентусиазмът сред синдикатите във Франция обикновено е придружен от силни протести на работодателите. Нищо от това не може да се усети днес. „Нашата асоциация подкрепя плановете на правителството за изграждането на велосипедни алеи в цялата страна“, уверява висш служител в Medef, най-голямата френска работодателска организация.

Преди пандемията консервативната индустриална асоциация се съпротивлява на инвестициите в опазването на климата.

Новият социален мир на Франция не се случи за една нощ, отбелязва авторът. „Цяло лято обсъждахме два въпроса: в криза на търсене или криза на предлагането сме попаднали? Можем ли да продължим както преди?“, пита икономистът Ели Коен, присъствал на преговорите относно пакета от стимули в Елисейския дворец и Министерството на икономиката.

Отговорите вече са фиксирани, уточнява анализаторът. Тъй като французите бяха спестили 100 милиарда евро резерв повече от обичайното през месеците преди кризата, програмата за икономически стимули следва преди всичко да подкрепи компаниите. 40 милиарда евро отиват за тях.

Ако целите на Парижкото климатично споразумение са застрашени, парите не биха могли просто да бъдат разпределени според критериите за растеж. "Ако има публични инвестиции, те са за електромобили, топлоизолация и здравеопазване", казва Коен.

Рейтинговите агенции са въодушевени от плановете. "Ако сравните мерките в Германия и Франция, френските планове са по-дългосрочни. Германия намалява ДДС и увеличава потреблението, Франция понижава индустриалния данък и засилва своята конкурентоспособност", казва Силвайн Бройер, главен икономист за Европа в S&P Global Ratings във Франкфурт. По нейните думи още преди пандемията Франция е подобрила своята конкурентоспособност в сравнение с Германия.

„Пакетът за икономически стимули е лесната част. Ще бъде трудно, когато в края на годината изтичат държавните спешни заеми. Тогава се решава кой бизнес оцелява и кой не“, посочва икономистът Коен. В този ред на мисли е напълно възможно протестният дух на французите да се събуди отново, пише в заключение Die Zeit.