ЕЦБ: Тежестта на пандемичния дълг създава рискове за финансовата стабилност

Нарастващите нива на дълг на правителствата и компаниите от еврозоната увеличават вероятността от вторични икономически трусове от пандемията, които могат да предизвикат финансова нестабилност, предупреждава Европейската централна банка (ЕЦБ).

Икономическите перспективи в последно време се подобряват заради спада на нивото на заболеваемост от Covid-19 и ускоряването на ваксинациите, посочват от централната банка на еврозоната. Блокът обаче още не е в безопасност, предупреждава институцията в годишния преглед на финансовата стабилност.

Това е третият преглед на финансовата стабилност, изготвен в контекста на пандемията от коронавирус, като много държави от еврозоната са изправени пред трета вълна на заразата. В резултат на това огромен брой фирми - особено тези в секторите на услугите, развлеченията и пътуванията, все още не могат да работят нормално, а икономиката все още разчита на политическа подкрепа за предотвратяване на широкоразпространена безработица, корпоративна несъстоятелност и икономическо свиване. Човешките и икономическите разходи на пандемията продължават да се натрупват.

„Оптимисти сме, че финансовите и икономически условия ще се възстановят“, коментира Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ. „Реалността обаче е, че пандемията ще остави наследство от по-висок дълг и по-слаби баланси, което - ако не бъде адресирано, може да предизвика резки пазарни корекции и финансов стрес или да доведе до продължителен период на слабо икономическо възстановяване“, допълва той.

Съвкупният дълг на правителствата от еврозоната се е увеличил от 86% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. до 100% през миналата година, казва ЕЦБ. Все пак, отбелязва банката, това се смекчава от сегашните ниски лихвени проценти, което намалява разходите за финансиране на дълга.

ЕЦБ прогнозира, че нивата на държавния дълг ще останат повишени през следващата година. Тогава повече от половината от 19-те държави от еврозоната все още ще имат бюджетен дефицит над 3% от БВП.

„Уязвимостите от непогасения дълг изглеждат по-високи, отколкото след световната финансова криза и кризата с държавния дълг в еврозоната, въпреки че обслужването на дълга и рисковете от фалит изглеждат по-благоприятни, като се имат предвид продължаващите благоприятни условия на държавно финансиране както по отношение на цените, така и по отношение на продължителността“, посочва централната банка на еврозоната.

Де Гиндос казва, че ЕЦБ ще продължи да поддържа „благоприятни условия за финансиране“ за правителствата, бизнеса и домакинствата и че оттеглянето на стимулите чрез паричната политика „трябва да бъде постепенно, трябва да бъде много разумно“ и в съответствие с икономическото възстановяване.

Той предупреждава, че след като икономиката на еврозоната се върне към предпандемичното си ниво на производство, което ЕЦБ очаква да се случи до средата на следващата година, „е много важно правителствата да изложат надеждни планове за фискална консолидация“, за да намалят нивата на дълга и дефицита.