ЕЦБ: Тежестта на пандемичния дълг създава рискове за финансовата стабилност

Гаранциите за държавни заеми и имплицитната подкрепа за големи компании, като авиокомпаниите, могат да увеличат допълнително нивата на държавния дълг, казва ЕЦБ. Банката предупреждава отново за „връзката суверенна банка-корпорация“. Гаранциите за заеми от публичния сектор потенциално са за около 14% от БВП, но досега усвояването на тези гаранции е на стойност 4% от БВП.

Повишаването на нивата на корпоративния дълг е най-високо при компаниите с най-голяма задлъжнялост по принцип, подчертава още ЕЦБ. Най-задлъжнелите компании са увеличили съотношението дълг/собствен капитал от 220 на сто преди пандемията на над 270 на сто до края на миналата година.

Броят на фирмите от еврозоната, които са фалирали през миналата година, обаче спада с 20 на сто въпреки тежката рецесия. Де Гиндос казва, че фалитите ще се увеличат тази година, но мащабът на този ръст ще зависи от това колко бързо се оттегля държавната подкрепа.

ЕЦБ предупреждава още, че вероятно спадът на цените на недвижимите имоти ще се ускори, особено на бизнес имотите, тъй като те бяха най-тежко засегнати от пандемията предвид преминаването към отдалечена работа и пазаруване онлайн. Това представлява заплаха за банките от еврозоната, тъй като този сектор представлява 7% от техния портфейл  кредити за частния сектор.

ЕЦБ допълва, че „значителната нестабилност на цените повдига въпроси за прозрачността и степента на задлъжнялост на финансовите пазари“. Централната банка коментира и неотдавнашния скок на цените на биткойна. Според нея това е затъмнило „предишните финансови балони“, вкл. треската за лалета. Макар че определя криптовалутата като „рискова и спекулативна“, банката казва, че „рисковете за финансовата стабилност изглеждат ограничени в момента“.

В това издание на прегледа на финансовата стабилност ЕЦБ разглежда икономиката и извън влиянието на пандемията, а от гледна точка на другото голямо предизвикателство на нашето време - изменението на климата, и рисковете, които това крие за финансовата стабилност на еврозоната.

Рисковете, свързани с климата, за банките, фондовете и застрахователите в еврозоната могат да бъдат съществени, особено ако изменението на климата не бъде смекчено. Банките и небанковите финансови институции са изправени пред задачата да управляват последиците от изменението на климата в средносрочен и дългосрочен план. Те трябва да управляват експозицията си към физически рискове, свързани с екстремни климатични и климатични събития или по-коварни промени в климата, в условията на преход към нисковъглеродна икономика.

Анализът на ЕЦБ предполага, че подобни рискове изглежда са особено концентрирани в определени сектори, географски региони и отделни банки, което изостря свързаните последици за финансовата стабилност.