Щракна ли капанът на инфлацията в еврозоната?

Еврозоната може да преживее период на висока инфлация, тъй като нарастващите нива на националния дълг затрудняват готовността на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повишава достатъчно бързо лихвените проценти, предупреждават тримата бивши главни икономисти на банката.

Може би най-забележителният глас в тази група е на Петер Прает, топ икономистът на ЕЦБ от 2011 до 2019 г., който помогна за въвеждането на неконвенционални мерки, включително количествено облекчаване, за преодоляване на дълговата криза. Сега той е загрижен, че точно тези политики могат да ударят по централната банка на еврозоната, ако инфлацията се завърне, пише онлайн изданието Politico.eu.

Предупрежденията идват на фона на нарастващия дебат за инфлационните рискове сред икономистите и пазарите в по-широк план. За разлика от това постоянните съобщения от ЕЦБ - както и от Федералния резерв на САЩ, са, че инфлацията ще остане слаба въпреки огромния фискален и паричен стимул, осигурен по време на пандемията.

Основната грижа на бившите главни икономисти на ЕЦБ е, че банката може да се въздържа от вдигането на лихвените проценти от страх, че политическите последствия от държавното финансиране на дълга ще бъдат твърде тежки. Обслужването на дълга би поскъпнало много, ако лихвените проценти се повишат.

Дебат за инфлацията

Това, което се промени през последните месеци, са някои индикации, че инфлацията се засилва на фона на изправянето на някои от големите икономики на крака, подсилени от задържаното потребление и държавните стимули.

Целта на ЕЦБ за инфлацията е 2% в средносрочен план.

Що се отнася до собствените прогнози на банката, тя прогнозира инфлация от 1,5% през 2021 г. (0,8 основна инфлация) и 1,2% през 2022 г. (1,1% основна инфлация). Тези прогнози поддържат тезата на институцията, че инфлацията няма да се доближи до нива, които да налагат затягане на паричната политика.

Проблемът, казват някои икономисти, е, че прогнозата за инфлацията може да бъде неточна. Някои развития показват, че ръстът на потребителските цени ще е по-голям.

Тъй като краткосрочните фактори като затруднения в производството и задържане на търсенето на фона на коронавирусната криза се очаква да ускорят инфлацията тази година, някои предупреждават, че нарастващите цени на активите, мащабните фискални стимули и демографските тенденции ще превърнат тези временни увеличения на цените в по-постоянна тенденция.

За Прает е притеснително, че усилията на ЕЦБ да поддържа позицията си приспособима в обозримо бъдеще - с лихвени проценти около нулата и мащабни покупки на облигации, може да накарат централните банки да се колебаят да затегнат политиката, ако инфлацията се върне изненадващо.

Въпреки че централната банка винаги е казвала, че това е насока, а не твърд ангажимент, тя може да бъде подложена на обстрел от финансови министри, ако инфлацията се ускори силно и и лихвите трябва да се вдигнат.

Прает се пита: „Как ще реагират? Ще се поколебаят ли и ще чакат ли за още доказателства? Ще има ли забавяне в обичайната реакционна функция?“

Както той отбелязва, високите нива на дълга, програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации и насоките на ЕЦБ затрудняват централната банка да реагира навреме. "Моите очаквания са, че ЕЦБ ще се придържа към своя [инфлационен] мандат, но ние ще знаем това след фактите“, допълва той.

Прает посочва, че Фед временно повиши целта си за инфлацията като фактор, който може да повиши инфлацията в световен мащаб и да даде тласък на възходящата тенденция, особено в момент, когато правителствата харчат агресивно.