Щракна ли капанът на инфлацията в еврозоната?

Фискална доминация

Предшественици на Прает заемат още по-твърда позиция и се съмняват, че ЕЦБ изобщо ще бъде готова да затегне паричната си политика. Те казват, че стремителното нарастване на дълга означава, че централната банка вече не може да се съсредоточи върху своя мандат за осигуряване на ценова стабилност. Вместо това тя ще удовлетвори нуждите от поддържане на ниски разходи за обслужване на дълга и осигуряване на правителствена платежоспособност.

„Фискалното господство е реалност в Европа днес“, казва Отмар Исинг, първият главен икономист на ЕЦБ от 1998 г. до 2006 г.

Предизвикателството е, че сега, с огромния фискален тласък, идващ от отговора на пандемията, дългът на еврозоната е приблизително равен на цялата годишна продукция на блока от 19 държави. Проблемът е особено остър в Италия, където съотношението дълг/БВП вече надхвърля 150 процента, или Гърция, където е над 200 процента. Тези страни ще бъдат най-засегнати от допълнителни разходи за обслужване дори и след леко повишаване на лихвените проценти.

Юрген Старк, който беше главен икономист на централната банка на еврозоната в периода 2006-2011 г., вярва, че нуждите на фискалната политика ще надделеят над съображенията на паричната политика, ако инфлацията силно нарасне. Дори инфлацията да налага повишаване на лихвените проценти, политиците са готови да се сдържат, за да избегнат политическите сътресения, които биха настъпили, прогнозира той.

Старк посочва, че обемът на планираните покупки на облигации на ЕЦБ през 2021 г. е еквивалентен на обема на всички нови дългови емисии от страните членки на региона през тази година. Тези покупки намаляват разходите по заеми толкова агресивно, че дори най-задлъжнелите и неконкурентни икономики могат да продължат да обслужват дълга си, смята той.

Старк е яростен критик на изкупуванията на държавни облигации на ЕЦБ и се оттегли от първата подобна програма на централната банка през 2011 г.

Това, което той очаква при евентуален ръст на лихвите, е възможно повторение на кризата с държавния дълг отпреди десет години, която вкара глобалните финансови пазари в смут и остави голяма част от Европа в дълбока рецесия, а милиони загубиха работата си.

Членът на изпълнителния съвет Изабел Шнабел отхвърли идеята, че ЕЦБ е под фискално господство. Настоящите политици обаче признават, че в свят, в който лихвените проценти са на рекордно ниски равнища, връзката между паричната и фискалната политика може да се промени. ЕЦБ проучва взаимодействието между паричната и фискалната политика в текущия си преглед на стратегията, като резултатите се очакват след лятото.

Като част от този преглед някои призовават за коригиране на дефиницията на ЕЦБ за ценова стабилност. Членът на управителния съвет Оли Рен предложи банката да последва примера на Фед и да остави инфлацията да надвиши целта си за определен период, като се вземат предвид последните години на ниска инфлация. Това би спечелило на ЕЦБ малко време, преди да се наложи банката да прибегне до увеличаване на лихвите.

Какъвто и да е резултатът от прегледа на стратегията, Исинг препоръчва централната банка да не бърза с все по-агресивни мерки за облекчаване, както през миналия март, когато натисна паник бутона и реши да увеличи покупките на облигации. „Когато реагират на толкова леко повишаване на лихвените проценти, ще бъде все по-трудно да избягат от капана на фискалното господство“, посочва той.