Трайната истина за временната инфлация в САЩ

От всички глупави неща, които функционерите от Вашингтон казват за икономиката, малко са по-опасните от мита за „преходната инфлация“ - мнението, че бързото ускоряване на широк диапазон от цени тази пролет няма значение, защото инфлацията е временна, базата е ниска заради пандемията, започнала миналата година, или пък сме в благоприятен лунен цикъл, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.

Както при най-добрите митове, понятието за преходна инфлация съдържа зрънце истина. Потребителските цени са се покачили с около 2,6% през март на годишна база, а ръстът на производствените с 4,2% през същия период предвещава още увеличения за домакинствата. Но е трудно да се тълкуват такива цифри, ако сте икономист. Данните за инфлацията сравняват цените днес с тези отпреди година, като в сегашния случай базата е много ниска заради пандемията.

Това създава двоен дефект при данните за инфлацията. Цените тази година се сравняват с ненормалната ситуация през миналата. Освен това днешните цени са тласкани нагоре от задържаното търсене, което се отприщва с облекчаването на мерките. Това търсене може да се разсее до известна степен през следващата година, смекчавайки инфлационния натиск. Може би.

Това е накратко твърдението, че човек не трябва да се тревожи за отминаващ скок на инфлацията. Ето защо е погрешно:

Това, което обикновените хора знаят, но икономистите твърде често забравят, е, че докато инфлационните скокове могат да идват и си отиват, по-високите цени остават. Нарастването на инфлацията тази пролет ще доведе до трайно по-висока база. По-ниският процент на инфлация в бъдеще само ще смекчи бъдещите увеличения спрямо тази нова, по-висока база. Единственото нещо, което почти сигурно няма да се случи, е, че цените ще паднат значително, за да премахнат част от тази уж „преходна“ инфлация. Федералният резерв ще се бори със зъбите и нокти, за да предотврати това.

Другата част от класическата дискусия за преходната инфлация е да попитаме: И какво от това? Конвенционалната теория твърди, че заплатите в крайна сметка последват цените. Накрая всичко се изравнява.

Разбира се, средно взето и при достатъчно време, номиналните заплати може да се повишат в съответствие с номиналното ниво на цените. Това обаче не е автоматична или неизменна функция. В момента някои индустрии имат трудности със запълването на необходимите работни места за задоволяване на нарастващото, но неравномерно разпределено търсене. Тези заплати ще се повишат. Страхотно време е да сте строителен работник или водопроводчик. Но много милиони други хора остават безработни. Хотелските портиери и тези, които правят снадвичи в опустелите офис квартали ще чакат дълго време заплатите им да се повишат „евентуално“.