Трайната истина за временната инфлация в САЩ

Нито пък заплатите на всяко отделно домакинство ще се повишават достатъчно бързо, за да покрият по-високите разходи за потреблението му. Силно стилизираните оценки на правителството за движението на цените се основават на измисленото средно потребление на измислен потребител, като има огромни вариации около двете средни стойности.

Например домакинство с двама работещи с висок доход, в което и двамата възрастни работят от вкъщи (и може да са получили повишения през последната година), преживява инфлацията в цените на горивата много по-различно от самотен нискоквалифициран родител, който всеки ден пътува до работа с кола без да е имал номинално увеличение на заплатата. Увеличението на заплатите на първото домакинство ще успокои Фед, че това преходно инфлационно приключение върви по план с наваксването на заплатите. Междувременно Фед умишлено игнорира инфлацията на горивата, която причинява толкова много финансова болка на второто домакинство.

Всъщност смисълът на това упражнение може да бъде, че заплатите няма да се повишат в съответствие с нивото на цените. Това е опитът на Великобритания с изблици на преходна инфлация (понякога близо 5% годишно) в годините след финансовата паника през 2008 г. Английската централна банка „игнорира“ временната инфлация, докато увеличението на заплатите се материализира със закъснение и слабо. Британските домакинства всъщност претърпяха спад от около 6,7% в коригираните с инфлацията си доходи в периода 2009-14 г. и още един, по-скромен спад през 2017 г. на фона на нов ръст на инфлацията.

Някои икономисти твърдят, че това бе положително развитие за икономиката на Великобритания и в много ограничен смисъл са прави. Възможността да се увеличат цените по-бързо от заплатите се превърна в основен механизъм на компаниите за оцеляване в рецесията. Също така общото намаляване на реалните разходи за труд помогна на Великобритания да поддържа ниво на глобална конкурентоспособност, което в противен случай би било невъзможно предвид съпротивата на политическата класа към дълбоки регулаторни реформи. Инфлацията стана заместител на превръщането на Обединеното кралство в по-конкурентоспособно по честен начин, чрез ускоряване на производителността.

Може да се подозира, че някои във Вашингтон сега се стремят да следват същия модел. Намалените реални разходи за труд са един от начините да се поддържа известна степен на конкурентоспособност на САЩ, докато администрацията на Байдън обременява икономиката с по-високи данъци и по-строги регулации, които убиват производителността. Време е да спрем да говорим за инфлацията (временна или друга) като страничен ефект от различните икономически желания и решения на правителството. Демократите се надяват инфлацията да е застройката на тази политическа супа.