Вени Марковски: Повечето от жертвите на пандемията са първо жертви на дезинформация

Той съобщи, че Световната здравна организация въведе термина инфодемия* и тя е много по-опасна от пандемията и потвърди, че в медиите се появяват много неверни, неточни неща, понякога лъжи и най-лошото е, че това води до човешки жертви

Марковски е член на новосформирана работна група към Европейската комисия, която има за цел да състави доклад за дезинформацията в Европа, като фокусът ѝ е върху разпространението на невярната информация, свързана с Covid-19. След година групата трябва да изпрати доклад до ЕК, която ще трябва да изготви мерки за справянето с проблема.

„В страните, в които образованието е на високо ниво, по-трудно се разпространява дезинформация. Жителите на тези страни, които са не само основно, но и функционално грамотни, много по-трудно стават жертви на дезинформация. По тази причина основен фокус на работната група е подобряването на образованието, хората да знаят какво е дезинформация и да се отнасят критично към нея, не само в интернет, а и в традиционните медии", каза Марковски.

Основната част от борбата срещу дезинформацията трябва да започне още в училище. Когато човек е по-възрастен, той вече има изградено възприятие и е много по-трудно да бъде убеден, че е станал жертва на дезинформация.

Марковски посочи, че образованието в България в последните години не е достатъчно добро и българите по-често вярват на фалшиви новини, отколкото жителите на други страни от ЕС. Той посочи и че много от сънародниците ни не знаят факти за историята, свързани с известни имена или значими исторически събития. Така често работата на българските редактори на Уикипедия създава спорове. Сред примерите, които посочи той, бяха свързани с граф Николай Игнатиев, Иван Аксаков, броя на загиналите руски войници във войната с Османската империя 1877 - 1878 г.

"В социалните мрежи и в българските медии, доколкото се вижда, няма цензура, което донякъде играе лоша услуга на водещите и на редакторите, защото те често не могат да реагират", посочи Марковски.

По думите му българските медии много по-рядко правят корекции на информацията, която първоначално обявяват или добавят уточнения, за разлика от авторитетни издания като Financial times, Wall Street Journal и други.

Каква е дефиницията за дезинформация? Защо в някои страни с високо образование хората не се влияят от фалшиви новини? Има ли цензура в новините? Имат ли хората правото на избор и как се доверяват на верни данни?

Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

* Инфодемията е наличието на прекалено много информация за даден проблем, което затруднява намирането на решение. Тя може да доведе до разпространяването на невярна информация, дезинформация и слухове по време на извънредна ситуация, свързана със здравето. Инфодемията може да възпрепятства ефективните ответни действия в областта на общественото здраве и да създаде объркване и недоверие сред хората.