Ефективността в света ще намалее спрямо модела на чиста свободна търговия

Изглежда като че ли мина много време, откакто световните пазари се издигаха високо на вълната на новите пари, създавани от централните банки, поддържани от ентусиазъм за ефективността и предимствата на глобалната търговия, пише за Financial Times сър Джон Редууд, главен глобален стратег на Charles Stanley.

Появиха се нови флотилии от огромни контейнеровози, нови дълбоководни пристанища и мащабни заводи, за да направят визията за глобалната търговия по-реална. Китай се превърна във фабриката на света, докато САЩ бяха шампион в интернет, при данните и социалните медии.

Сега изглежда всичко се е променило. Доналд Тръмп, бившият президент на САЩ, беше първият, който посочи сериозно предизвикателство, като изтъкна, че Китай не играе по правилата, когато става дума за зачитане на интелектуалната собственост и предоставяне на справедлив достъп до собствения си пазар. Той повдигна съмнения, като подчерта необходимостта развитите демокрации да запазят достатъчен контрол върху основните неща за оцеляване и отбрана.

След това пандемията от COVID разкъса веригите за доставки и затвори фабрики, на които хората разчитаха за доставки just-in-time; самолетите бяха приземени предвид ограниченията за пътуване.

Тази година непредизвиканата инвазия на Русия в Украйна накара демокрациите да преоценят зависимостта си от руския петрол и газ, тъй като се тревожат, че по този начин финансират войната. Президентът Джо Байдън сега налага искането моралните и политически въпроси да оформи модела на търговията.

От известно време изследвам последствията от стремежа към по-голяма национална и регионална икономическа самостоятелност. САЩ имат инициативата „Произведено в Америка“, ЕС прави одит на цифровите си и ресурсни нужди, а Китай отдавна следва икономически модел, при който осигурява много от основните си доставки от домашно производство или приятелски източници.

Общият световен брутен вътрешен продукт (БВП) и ефективността ще намалеят в сравнение с модела на чиста свободна търговия, но ще има нови победители, тъй като някои страни и региони ще успеят да изградят нови способности за заместване на вноса.

Тази голяма промяна в стратегическите цели е в основата на световните перспективи, тъй като пазарите се стремят да се приспособят към три основни групи промени. Движението за цифровизация продължава, ускорено от локдауните. Днес повече държави желаят да регулират водещите технологични компании и да гарантират, че имат достатъчен достъп до печелившите технологии на дигиталната революция.

Налице е също бързане да се осигури повече производствен капацитет за микропроцесори в свят, в който има недостиг на електронни чипове. Зелената революция се стреми да замени въглеводородите като основен източник на енергия на фона на желанието на страните да преустановят покупките си на петрол и газ от Русия. Инвестиционното движение, водено от екологични, социални и управленски фактори (ESG) иска да възнагради компаниите, които се държат добре, докато някои водещи държави сега имат лошо поведение, поставяйки нови морални и инвестиционни дилеми пред портфолио мениджърите.