Докъде се простират геополитическите амбиции на Русия?

Германия увеличава ангажимента си към балканските страни на фона на опасенията, че Русия се опитва да се затвърди като лидер и извън Украйна и още по-нататък към Югоизточна Европа, пише Financial Times.

Тази седмица президентът на Германия Йоахим Гаук посети Словения. Визитата е най-новата проява на решителността на Берлин да се противопостави на нарастващите опасения от растящото руско влияние в региона.

Президентът на Русия Владимир Путин прекара по-голямата част от скорошната си визита в Сърбия, участвайки в преглед на военен парад. За разлика от него, бившият протестантски пастор посети център за професионално обучение, манастир и фабрика за самолети.

„Визита от най-високопоставения германски държавен служител демонстрира нашия ангажимент към региона“, заяви Родрик Кисветер, депутат от немския парламент и член на комисията за международни отношения със специален интерес към Балканите.

„Ние трябва да правим много повече подобни визити. Ние също така трябва да изпращаме повече експерти [за да помогнат с икономическата и политическа трансформация]”, заяви Кисветер. „Ние също така трябва да приемем, че това ще струва повече... Ще трябва да отговорим. Русия навлиза в региона като конкурент“.

Кризата в Украйна събуди страхове у западните столици, че Москва сега се опитва да наложи волята си в други страни в Източна Европа, включително и на Балканите. Ангела Меркел сподели тези опасения по време на посещението си в Австралия за срещата на Г-20 този месец. Тя заяви, че не иска да види завръщането на дните, когато Москва може да диктува решенията в други източноевропейски столици. „Не става дума само за Украйна, става дума и за Грузия. Ако това продължи, дали ще трябва да се тревожим за Сърбия, за западните Балкани“, заяви канцлерът.

Тя даде ясно да се разбере, че Германия ще отговори, заявявайки: „Това по никакъв начин не отговаря на нашите ценности“.

Путин наскоро описа разпада на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“. Германските политици се притесняват, че той се е фокусирал върху други държави, освен Украйна, които също са политически или икономически уязвими. Става дума най-вече за бившите югославски републики. Докато Словения и Хърватия вече са членки на Европейския съюз (ЕС), другите държави от западните Балкани все още се опитват да се присъединят.

Берлин се опасява, че дори и държави членки на съюза са уязвими. Това важи с особена сила за онези със силни исторически и икономически връзки с Русия, като България. Други цели на Москва са силно зависимите от руския газ държави, като Словакия и Унгария, и страните със значителни руски малцинства, като Естония и Латвия.

„Става дума за влиянието на Москва върху външния свят“, заяви немски държавен служител. „Няма причина то да е ограничено до Украйна. Ако те искат да положат сериозни основи за бъдещето, те ще го разпространят навсякъде. Очевидно е в Сърбия“.

Сърбия може да е особено податлива към Москва. Причината е продължаващото ѝ негодувание от последиците от балканските войни от началото на 90-те години на миналия век. Белград отказва да признае загубата на Косово. Регионът с албанско мнозинство се отцепи след войната през 1999 г. Докато повечето държави от ЕС признаха независимостта на Косово, Русия подкрепя непризнаването от страна на Белград.

Сръбският модернизатор премиер Александър Вучич силно подкрепя членството в ЕС. Влиятелните сръбски националисти обаче смятат, че той не трябва да се огъне пред натиска на Брюксел и да признае Косово.

От много време Русия разглежда православната Сърбия като младши партньор и увеличава икономическите връзки. Руската компания Газпром, например, пое контрола над сръбската национална газова компания.

Междувременно анализатори смятат, че световната икономическа криза също създава възможности за руски сделки чрез отслабването на търговията, инвестициите и банковите връзки и повишаването на безработицата в ЕС. Щефан Майстер от центъра за изследване на външната политика DGAP заяви, че „Русия разработва стратегия за всяка от тези държави. Дори когато няма военен план, винаги има медийна кампания, финансиране и корупция“.

Кисветер смята, че Берлин също така трябва да отговаря на позитивните промени. Според него такава промяна е изборът на Клаус Йоханис, обещаващият реформи румънски президент, който „заслужава подкрепа“.

Други анализатори в Берлин отхвърлят възможността Русия да е проблем на Балканите. Истинското предизвикателство е слабостта на ЕС, смята Душан Релджич от тръста SWP. “Няма шанс Русия да манипулира когото и да е. Хората от Балканите искат да влязат в ЕС, а не нещо, което Русия може да предложи. Руското влияние не се е увеличило. Влиянието на ЕС е намаляло след световната икономическа криза от 2009 г.“