Мястото на българския банков сектор в Централна и Източна Европа

ЕЦБ – регулациите и надзорът

В центъра на дискусиите относно състоянието и перспективите пред банковия сектор в региона бе и новата надзорна роля на Европейската централна банка (ЕЦБ), която тя изпълнява от ноември 2014 г. Участниците изтъкнаха някои недостатъци на монетарния надзор, които биха могли да бъдат изгладени, за да функционира по-добре банковият съюз.

Според директора в ЕБВР Пироска Наги банковият съюз има липсващи елементи. Тя смята, че той не е завършен географски, защото не е решен проблемът с членството на държави извън еврозоната. Освен това тя намекна и за наличието на фискални пречки.

Директорът на RBI Kaрл Севелда смята, че регионът на ЦИЕ се нуждае от по-общи стандарти по отношение на регулаторната рамка, тъй като са налице различни изисквания за капиталова адекватност в отделните страни. „Нужен е по-унифициран подход“, каза той.

„Ако досега сме имали регулаторни органи, то в лицето на ЕЦБ имаме един регулатор повече“, заяви от своя страна главният финансов директор на UniCredit Bank Austria Франческо Джордано. Според него ключов проблем е защо ЕЦБ не е регулатор на доста от дъщерните компании на банките.

По време на дискусията се прокрадна идеята за създаване на Единен капиталов пазар. По думите на Наги от ЕБВР това е вдъхновяващ проект на Европейската комисия, чиято цел е да се надзирават и небанковите финансови институции. Тя определи идеята като добра, с което биха се създали повече възможности за финансиране на икономиката.

Директорът на RBI Карл Севелда каза още, че в някои страни банките, които попадат под регулациите на ЕЦБ, се конкурират с други банки, които не попадат под надзора на банката. Според него конкуренцията не е равна. „Ще сме благодарни, ако възможно най-много държави приемат надзорните рамки на ЕЦБ“, призова той.

Севелда е на мнение, че в момента дейността на банките касае повече техния капацитет за поемане на риск, а не толкова състоянието на ликвидните и капиталовите им позиции. Той изрази мнение, че предвидимостта е от значение за сектора, като си пожела да няма повече негативни изненади като решението на Централната банка на Швейцария.

Банковият сектор в Унгария

Банките с операции в Унгария страдат заради високите данъци и правителствените решения, насочени към опрощаване на дългове на редица кредитополучатели. Въпреки това по време на форума на Euromoney директорите на австрийските банки Erste Group и Raiffeisen Bank International бяха категорични, че няма да напускат страната, въпреки че са налице спекулации за това.

Според заместник-главния изпълнителен директор на OTP Bank Лазло Волф бъдещето на малките банки е много трудно. Той смята, че най-тежкият товар от политиките на унгарското правителство, насочени към сектора, е преодолян. Волф не очаква въвеждането на по-сериозни мерки спрямо банките, а напротив – намаляване на данъците.

Решението на Унгария да разреши проблема с ипотечните кредити, деноминирани в швейцарски франкове, ще спомогне за икономическия растеж, тъй като домакинствата ще разполагат с повече средства за харчене. Това каза държавният секретар в Министерството на икономиката на Унгария Габор Орбан по отношение влиянието на „швейцарската изненада“.

Централната банка на Унгария скоро ще създаде банка за управление на лоши активи - т.нар. „лоша банка“, разкри от своя страна управляващият директор на институцията Мартон Наги по време на конференцията на Euromoney. Той каза, че още банки могат да попаднат в държавни ръце, след като миналата година правителството закупи MKB Bank и Budapest Bank.