Дори и драхмата няма да спаси Гърция

Излизането на Гърция от еврозоната става все по-вероятно. Ако се стигне до неплатежоспособност държавните ценни книжа, държани от гръцките банки, ще се окажат без стойност. Именно те досега служеха като гаранция за обезпечаване на кредитите, получавани от ЕЦБ. Без тези "гаранции" обаче ЕЦБ е длъжна да спре да отпуска спешни помощи за гръцките банки, тъй като няма право да поддържа една банкова система, която не е ликвидна. Така Гърция би се оказала "отрязана" от свежи пари, а с това фактически и от валутния съюз, пише в свой анализ за Deutsche Welle Ролф Венкел.

В такава ситуация Гърция би могла да се опита да върне обратно драхмата. Мнозина експерти от години твърдят, че това е най-добрата възможност: трайно възстановяване на гръцката конкурентоспособност чрез драстично обезценяване с близо 50%. Предимствата, според тях, са следните: пътуванията до Гърция ще станат значително по-евтини, което би подсилило тъй важната за страната туристическа индустрия. Гръцкият износ също би поевтинял, което ще стимулира местното производство.

Но има и един сериозен недостатък: стоките и услугите, които се внасят отвън, биха станали значително по-скъпи, което бързо ще си проличи в една страна като Гърция, която внася от чужбина близо половината от всички хранителни продукти и около четири пети от необходимата ѝ енергия.

Президентът на базирания в Мюнхен Институт за икономически изследвания Ханс Вернер Зин от години тръби, че дори самото връщане към старата национална валута би могло да спаси гръцката икономика: „Само след една до три години всичко ще се промени към по-добро, безработицата ще намалее, а благодарение на евтината драхма Гърция ще може да изнася своите продукти на европейския пазар и да привлича както туристи, така и инвеститори", твърди икономистът.

Само че и новата драхма би имала един основен недъг: без значение какво ще се случи оттук нататък, гръцките дългове няма да се изпарят - те ще продължат да тегнат на бюджета, само че в евро! Така стойността на поетите дългове изведнъж ще се покачи драстично.

Връщането към драхмата не е алтернатива и поради една друга причина: твърде съмнително е дали след нужната девалвация на новата валута наистина ще се стигне до бързи успехи в експортната сфера. Освен маслини и цимент Гърция няма почти никакви други продукти, които да са ценени на международния пазар. А за изграждането на индустрия, която да произвежда стоки за експорт, е нужен внос, който пък едва ли би бил възможен в условията на евтината драхма.

Има и други причини, поради които връщането към драхмата би могло да се окаже пълен провал. Според Нилс Кадрицке, автор на публикация по темата, една подобна акция се нуждае от много точно планиране и изключително добра организация - все неща, с които гръцката бюрокрация едва ли би се справила, още по-малко пък под шапката на едно правителство без управленчески опит. И още нещо не бива да забравяме, посочва Кадрицке: подобна операция изисква дисциплина и поверителност, а това са качества, които са чужди на цялата политическа класа в Гърция.

На друг аспект обръща внимание познавачът на Гърция Йенс Бастиан: "Огромното одобрение на гърците за еврото се дължи най-вече на недоверието, което изпитват към собствения си политически елит. Те просто не искат управниците им да имат достъп до машината за печатане на пари", обяснява Бастиан.

А Нилс Кадрицке обръща внимание на още една потенциална опасност: "Връщането към драхмата би превърнало социално закъсалите слоеве от населението в напълно беззащитна жертва на малцина притежатели на евро, които буквално биха изкупили страната. В резултат от това ще се стигне до най-голямото преразпределение на блага в Европа от навлизането на капитализма в бившия СССР насам".

Германското правителство междувременно е на мнение, че ЕС може да понесе излизането на Гърция от еврозоната - включително и поради това, че други държави в криза като Испания, Португалия и Ирландия отново показват признаци на икономическо оживление. Освен това ЕС и ЕЦБ вече разполагат с предпазни мерки, които са в състояние да осуетят прехвърлянето на гръцката криза към други държави от еврозоната. Една от тези мерки е Европейският стабилизационен механизъм, който в случай на нужда може да подпомага закъсали държави с до 500 млрд. евро.

Всичко по темата четете тук!