Страхът от най-лошото

Отчаяни хора се блъскат в спуснати щори, входовете на някои банки са подсигурени със стоманени плочи. Клиентите хвърлят саксии и чукове срещу вратите на финансовите институции. През нощта от предградията идват най-бедните сред бедните, те плячкосват супермаркетите, ровят в кофите за боклук, за да намерят нещо за ядене. Силите за сигурност стрелят, има загинали и ранени.

Гърция през лятото на 2015 г.? Може би по някое време. Сценарият не е измислен, той се случи точно по този начин в аржентинската столица Буенос Айрес през пролетта на 2002 г. По това време южноамериканската страна фалира, малко преди това правителството освободи обвързаната дотогава към щатския долар национална валута. Песото се срина, инфлацията пропусна в галоп, някога относително проспериращата страна обедня за рекордно кратко време. Към днешна дата Аржентина още не се е възстановила от кризата, пише в свой анализ Der Spiegel.

Гърция може да има подобна съдба, ако напусне еврозоната и въведе паралелна валута. Германският комисар на ЕК Гюнтер Йотингер нарече нещата съвсем конкретно: лекарства, газ, петрол и дори храната може да станат дефицит, заяви той във вторник по радио Deutschlandfunk. Християндемократът препоръчва да се предвидят бюджетни средства за подобен случай в ЕС, които всъщност са предназначени за природни бедствия. 

Неколкократно през последните дни германските лидери уверяваха, че Европа няма да остави Гърция сама в случай на беда и ще окаже помощ - като вицеканцлерът Зигмар Габриел и председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Но техните забележки са неясни, дори и в ЕК засега няма по-конкретни планове. И за това си има добра причина: Никой не иска да пророкува паника, ако еврото изчезне и Гърция не може да внася скъпи лекарства от чужбина, няма газ, гориво или храна.

Въпреки това е ясно, че се обмислят подобни сценарии, както става ясно и от писмена позиция, която е предоставена по искане на Spiegel Online: „Европейската комисия, заедно с членовете на еврозоната и останалите европейски институции е в близък контакт" и разглежда "различни сценарии". Но преди да са приключени консултациите с другите партньори, "ние не можем да спекулираме", пише в позицията.

Само да не се възбуждат страхове – това е водещата линия на отговорните лица в ЕС, макар и зад затворени врати отдавна да се говори за спешна хуманитарна помощ. В Германия от 2013 г. Министерството на външните работи е отговорно за хуманитарната помощ в чужбина. Официално обаче няма изявления за евентуални планове за извънредни ситуации или специални средства за Атина.

По различен начин изглежда ситуацията в неправителствения сектор. Не биха били изненадани от началото на „хуманитарна криза“ в Гърция, макар че обикновено се занимават с развиващи се страни, а не с такива с развита икономика. „От няколко седмици има дискусии за ситуацията в силно задлъжнялата страна“, казва говорител на Welthungerhilfe. Въпреки това засега не са планирани конкретни стъпки. „Не може просто да натоварим камион с продукти и да го закараме в Атина“.

Засега нито една подобна германска организация не планира операции в Гърция. „Лекари без граници“ е ангажирана в страната само по отношение на проблема с бежанците.

Още за кризата в Гърция четете тук