А може би Западът още не е готов за свят, в който Русия е губеща

Тази година Световният икономически форум в Давос няма друга тема освен Украйна. Киев изпрати голяма делегация, включваща и първия вицепремиер и министър на икономиката Юлия Свириденко, министъра на външните работи Димтро Кулеба и кмета на столицата Виталий Кличко.

Самият президент Володимир Зеленски се включи в няколко дискусии чрез видеоконферентни връзки. Но освен възможността светът да чуе плановете на Украйна за войната и възстановяването след това, украинците можаха да чуят позиции, които им звучат като предателство.

След три месеца на активни военни действия в Украйна Западът сякаш започва да губи търпение и все по-ясно започват да се чуват призиви за мирни преговори между двете страни, дори и те да включват териториални отстъпки от страна на Украйна.

Един от тези гласове беше бившият държавен секретар Хенри Кисинджър. 98-годишният лауреат на Нобеловата награда за мир препоръча Русия и Украйна да започнат мирните преговори до два месеца и намекна, че Украйна трябва да се готви да отдаде част от своята територия.

Позицията му е, че границите трябва да бъдат върнати до ситуацията преди началото на конфликта на 24 февруари, което означава, че съдбата на Крим е да остане в ръцете на Москва.

Това изявление вбеси Украйна. Годината е 2022, а не 1938, мястото е Давос, а не Мюнхен, коментира Володимир Зеленски. Той припомни, че когато семейството на Кисинджър е избягало от Германия, той е бил на 15 години - достатъчно голям, за да разбере, че не можеш да се адаптираш към нацистите, не можеш да се споразумееш с тях.

Няма да търгуваме и за милиметър от нашата територия

Сценарий, който включва териториални отстъпки, изглежда невъзможен за Киев. В първите седмици самият Зеленски имаша подобни позиции - той призоваваше своя руски колега Владимир Путин да седнат на масата за преговори. Предложението му беше изтеглянето на руските военни до границите преди 24 февруари и намиране на дипломатическо решение за Донбас и Крим, включително и съвместно управление или международен протекторат за тези територии.

Но тогава тази идея беше подмината с мълчание от Кремъл. Последва Буча и Мариупол и желанието за преговори у украинците се изпари. В някои от своите интервюта украинският президент признава, че желанието му е да има колкото се може по-малко жертви. "За какво ни е територията, ако хората ги няма", споделя той, но от друга страна е категоричен, че Украйна няма да отстъпи нито своя суверенитет, нито своята териториална цялост. 

Надеждите на Киев са, че ще получат нужното оръжие, за което настояват от Запада (и ще си платят), за да могат да отбият атаките на руските военни и защитят територията си.

Военните действия в Украйна се промениха в последните дни, разказват украинските военни експерти. В момента Москва извършва множество въздушни удари в страната и в Донбас, срещу които обаче украинската армия няма отговор. Част от решението е обещаното оръжие, но то липсва. Един от съветниците на украинския президент Олексей Арестович коментира пред руския правозащитник Марк Фейгин, че Германия бави обещаната и гласувана от Бундестага военна помощ, която би била особено полезна в този случай.

"Ще се борим колкото можем - до последния войник", добави Арестович пред Фейгин и предупреди, че следващите седмици ще бъдат особено тежки за Украйна. Вече има умора и депресия в украинското общество и все по-често се чуват обвинения защо се предприемат едни действия, а други - не. Благодарение на въздушните удари руските военни напредват в плановете си за Донбас и липсата на някакви успехи за Украйна ще засилват паниката сред хората, смята още експертът.

Този критичен сценарий може и да не се случи, ако Киев получи военната помощ, която вече е и обещана, и одобрена от западните институции.

Но в същото време все по-ясно е желанието на Запада да бъде сложен край на този военен конфликт по пътя на дипломацията. Позициите на водещите европейски икономии Франция и Германия подсказват именно това. Зеленски сподели в интервю за RAI, че френският му колега Еманюел Макрон е коментирал, че трябва да бъде намерено решение, което да запази честта на Путин, или с други думи - желанието е да се върнем обратно до положението към 23 февруари и да продължим да работим с Москва, както и преди. И вероятно нагласите са, че в един момент кризата може да бъде решена от само себе си от наследника на Владимир Путин в Кремъл някой ден.

Показателно е и още, че нито Макрон, нито германският канцлер Олаф Шолц желаят да посетят Украйна, въпреки че това би било много силен сигнал за подкрепа.

За сметка на това лидерите на Прибалтийските държави и полският президент Анджей Дуда са чести гости в Киев. Страните споделят общо минало и познават добре своя враг. В Давос словашкият премиер Едуард Хегер стигна още по-далеч, заявявайки, че в момента "украинците умират вместо нас".  "Ако Украйна падне, Словакия е следващата", смята Хегер  и призова останалите европейски лидери да спрат да правят компромиси с Русия.

Вероятно част от проблема на Запада в този военен конфликт е дали победителката Украйна няма да придърпа в своята орбита Централна и Източна Европа и да измести центъра на влияние в Европа?

Русия уважава силните

След години на близко съжителство Украйна има друг прочит относно развитието на военния конфликт с Русия. Москва уважава силните, коментира преди ден украинският министър на външните работи Дмитро Кулеба в Давос. Според него до войната се стигна именно защото Западът не зае твърда позиция спрямо Украйна и желанието ѝ за членство в НАТО и Кремъл, виждайки тази несигурност в Запада, атакува.

Какво ще се случи, ако подтикван отново от Запада Киев реши да отстъпи или не отстъпи, а продължи войната както може, включително и с партизански методи? Дали тлеещ конфликт на границата е в интерес на ЕС и ще върне познатите ни отношения с Русия?