Местните власти в Гьотеборг въвеждат експериментално 6-часов работен ден

Местните власти в Швеция въвеждат експериментално шестчасов работен ден с цел да се подобри ефективността на служителите и да намалеят болничните. Възможно ли е обаче прилагането на този модел в Азия, пита CNBC.

Общинският съвет в шведския град Гьотеборг ще тества модела като намали работния ден в един от отделите си на шест часа, запазвайки пълното възнаграждение, докато друг отдел ще продължи да работи на нормалния седемчасов работен ден, предават местни медии.

Очакванията са работещите по шест часа да ползват по-малко болнични, като физическото и психическото им състояние се подобри, повишавайки тяхната ефективност на работното място, споделят организаторите на проекта.

Трудно е обаче да си представим прилагането на този модел в Азия, където работната етика е ориентирана към по-дълго работно време и по-малко почивни дни, казват експерти.

Средностатистическият служител във Франция например работи по 1 480 часа на година, докато този в Сингапур – 2 300 часа. На френските служители се полагат средно по 30 дни годишен отпуск, а тези в Сингапур имат на разположение едва 14, сочи статистика на сайта за икономически проучвания FRED.

По-късият работен ден в Азия може да донесе позитиви, като при такива условия хората ще бъдат по-концентрирани и по-продуктивни, смята директорът по продажби и маркетинг в eFinancialCareers Джордж Макферън.

„Прекарването на по-малко време в офиса ще допринесе за подобряването на съотношението между работното и свободното време за много хора, като по този начин много майки могат да бъдат привлечени обратно на работа“, каза той.

По-ефективните служители обикновено работят по-малко, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от миналата година, на база на сравняването на продуктивността на държавите членки с техния брутен вътрешен продукт (БВП).

Гърците например работят средно по 2 000 часа годишно, докато немците работят само 1 400, но тяхната продуктивност е със 70% по-висока от гръцката.

Други проучвания показват, че по-дългият работен ден може да има неблагоприятен ефект върху здравето на служителите. Тези, които се пренатоварват на работното място, отчитат по-високи нива на стрес, симптоми на депресия, влошени здравословно състояние и грижа за себе си, става явно от доклад на Международната организация на труда от 2012 г.

Работните етика и култура в Европа и Азия обаче са коренно различни и това би могло да усложни прилагането на шестчасовия работен ден в Азия, според регионалния директор на тайванската фирма за набиране на персонал Page Group Крис Престън.

„Хората в Азия се интересуват много повече от натрупването на капитал. Това нещо е много дълбоко установено в културата им и идеята за балансиране на работното и свободното време не е особено популярна“, казва той.

Друг недостатък на по-късия работен ден ще се окаже усложняването на работата с клиенти и колеги в други часови зони, отбелязва Макфарън.

„Въвеждането на гъвкаво или по-късо работно време може да се окаже предизвикателство в Азия заради нейното разположение в часовите зони – азиатските служители комуникират с американските си колеги рано сутрин и по-късно вечер с европейските си такива“, посочва той.

Някои компании обаче вече виждат азиатски фирми да работят за въвеждането на по-гъвкави работни практики и по-малко работни часове. Вече има ярко изразена тенденция към налагането на по-гъвкав работен процес в Китай, заявява вицепрезидентът и генерален директор на отдела на IT компанията Citrix в Китай Виктор Цао.

Независимо проучване на компанията от 2012 г сочи, че 97% от китайските компании вече имат политика за налагане на мобилност в работния процес или смятат да въведат такава в следващите две години, загатвайки, че втората по големина световна икономика може да бъде първата азиатска държава, която ще направи пробива.