Лари Съмърс: САЩ не трябва да изпадат в пасивност

Треньорите знаят, че няма нищо по-опасно за един спортен отбор от пасивността от страх да не се направи грешка. Независимо дали това е продиктувано от желанието да се запази лидерството или заради нервност след неуспех, липсата на агресивен напредък почти винаги е стратегическа грешка, пише за Washington Post професорът от Харвардския университет Лорънс (Лари) Съмърс, който бе финансов министър на САЩ между 1999 и 2001 г. и съветник на президента Обама в периода 2009-2010 г.  Това, което важи в атлетическите състезания е в сила и по отношение на живота на народите. Неблагоразумието никога не е добро, но прекомерната предпазливост в името на благоразумието или целесъобразността може да има тежки последици. Една нация никога няма да има повече власт или влияние, отколкото е нейната амбиция да оформя глобалната система. Чувството на фатализъм обаче може да се превърне в самосбъдващо се пророчество, като противниците са окуражени, а съюзниците се опитват или да успокоят съперниците или да осигурят собствената си сигурност.

На фона на високото напрежение в Европа, руската авантюра в Украйна, конфликтите и нестабилността в Близкия изток и нарастващото напрежения в Азия заради засилващото се влияние на Китай, изборът, който САЩ прави, ще има трайни последици. Не е преувеличено да се каже, че за първи път от десетилетия съмненията за нашата готовност да застанем зад своите съюзници, да се противопоставим на агресията и да поддържаме стабилна глобална система са толкова големи.

Ефективният ангажимент по време на повратни точки е от съществено значение, но самата превенция е по-важна от реакцията при кризи. С фокусирането на света върху глобалните горещи точки намаля опасността, че Съединените щати ще абдикират от отговорността, която поеха след Втората световна война - да подкрепят една по-интегрирана, основана все повече на правилата бързо растяща глобална икономика.

Успехът на този проект обяснява защо историята се разви толкова различно след Втората световна война, отколкото след Първата. Този проект спечели и Студената война, като демонстрира, че капитализмът, а не комунизмът, е най-добрият път напред за хората.

В момент, когато авторитарният меркантилизъм се очертава като основна алтернатива на демократичния капитализъм, Конгресът флиртува с възможността за елиминиране на Външнотърговската банка (Export-Import Bank), която, без разходи за правителството, дава възможност на американските износители да се конкурират при по-равни условия с чуждите им конкуренти, които всички разполагат с подобна подкрепа.