Лари Съмърс: САЩ не трябва да изпадат в пасивност

Само чрез поддържане на капацитет за противодействие на чужди субсидии, можем да се надяваме да се поддържа балансирана глобална търговска система и да се избегне отстъпление пред меркантилистите. Премахването на Външнотърговската банка, без да се договорят отстъпки от чуждите правителства, ще бъде икономически еквивалент на едностранно разоръжаване.

Общо взето никой не смята, че няма да има нови финансови кризи или че можем да просперираме в условията на световна криза. Въпреки това Съединените щати, след като издействаха съществени увеличения на ресурсите на Международния валутен фонд, както и важни реформи в управлението му, сега са единствената държава, която блокира тези мерки да влязат в сила, след като Конгресът не е склонен да приеме съответното законодателство.

МВФ ни позволява да направим в областта на икономиката това, което не сме в състояние да направим в областта на сигурността – да поставим по-голямата част от тежестта за поддържане на функционираща глобална система върху всички глобални участници.

Ключовата стратегическата насоченост на американската външна политика през последните пет години е фокусът (или възстановяването на баланса) спрямо Азия. Това е напълно подходящо, имайки предвид изместването натам на центъра на тежестта в световната икономика. Реалността обаче е, че малко се е променило.

Най-важната потенциална положителна промяна през следващите няколко години ще бъде постигането на транс-тихоокеанско партньорство. Въпреки това вероятността, че сделка ще бъде договорена и че тя ще получи одобрението на Конгреса изглежда твърде малка, а и има малко доказателства, че въпросът се възприема като спешен извън сравнително тясната международна търговска общност. Перспективата за търговско споразумение с Европа пък изглежда дори още по-малка.

Съществува и друго измерение, свързано с икономическата помощ. Когато Латинска Америка претърпя дълбока дългова криза през 1980 г., когато падна Берлинската стена и народите от Централна Европа и бившия Съветски съюз трябваше да трансформират икономиките си, когато финансовата криза удари Азия през 1997 г. и когато задлъжнялостта спря икономическия растеж на Африка около настъпването на 21 век, Съединените щати, работейки със своите съюзници и международните финансови институции, изработиха силни, макар и несъвършени, отговори за възстановяване на растежа и надеждата. Днес не се виждат сравними усилия по отношение на Близкия изток и Украйна, дори и след като Китай показва по-голямо присъствие в голяма част от Африка и Латинска Америка, отколкото Съединените щати.

Неуспехът да се ангажират ефективно с глобалните икономически въпроси е провал на Съединените щати в изграждането на силна предпазна защита за техните интереси. Това че не можем да направим всичко обаче не трябва да става причина да не правим нищо. Макар че изборите се фокусират върху вътрешните въпроси, оценката на историята зависи от това, което САЩ прави в международен план. Моментът за пасивност е минал.